авг. 18, 2019
301 Views

Проектът „Присмехулник“

Автор:

Една от най-големите тайни операции на ЦРУ се нарича „Присмехулник“ (Mockingbird).

До ден-днешен повечето документи за нея са засекретени. Затова много подробности са все още неизвестни, но все пак контурите на проекта могат да бъдат възстановени по отделни фрагменти. Целта на операцията била да установи контрол на ЦРУ над медиите в Америка и в чужбина, като създаде обширна агентурна  разузнавателна мрежа във водещите издания, информационни агенции, радиостанции и телевизионни канали.

Един от основните източници на информация по тази тема е книгата на американската журналистка Дебора Дейвис „Екатерина Велика: Катрин Греъм и нейната империя „Вашингтон пост“ (Katharine the Great: Katharine Graham and The Washington Post). Книгата излязла през 1979 г. и в нея се споменава кодовото името на операцията – „Присмехулник“ (Mockingbird). Книгата говори много за самата Катрин Греъм (1917-2001), собственичката на Washington Post, и за личното й участие в операцията.  Всъщност, този водещ американски вестник станал активен участник в операцията на ЦРУ още при съпруга на Катрин – Филип Греъм, тогава шеф на вестника. През 1963 г. той се самоубил (дали това наистина е било самоубийство или убийство, не е ясно) и Катрин поела кормилото на „Вашингтон пост“, като продължила и задълбочила сътрудничеството с ЦРУ.

Книгата на Дебора Дейвис предизвикала ефект на взривена бомба. На издателя било заповядано да изтегли книгата от разпространителската мрежа и да я унищожи. Били унищожени 20 хиляди екземпляра, но част от тиража все пак успяла да достигне до читателите. Както показали последвалите събития, в най-важното анализът на Дебора Дейвис бил абсолютно точен.

През 2007 г. нови подробности за тази операцията били разкрити в мемоарите на Хю Уилфорд (Hugh Wilford) „Американски шпионин: моята тайна история в ЦРУ, Уотъргейт и последвалите събития“ (American Spy: My Secret History in the CIA, Watergate and Beyond). През 2008 г. същият автор публикувал книгата „Могъщият Урлитцър: как ЦРУ разиграва Америка“ (The Mighty Wurlitzer: How the CIA Played America); в нея дава повече подробности за проекта Mockingbird.

Книгата на Дебора Дейвис: Katharine the Great: Katharine Graham and The Washington Post

Както е известно, случаят „Уотъргейт“ с подслушването на опоненти на американския президент Ричард Никсън разкрил множество нарушения от страна на ЦРУ. Когато Конгресът разследва ролята на ЦРУ в този скандал, в полезрението на проверяващите влязла и  операция „Присмехулник“ (Mockingbird).

В работата на комисията тази операция вече била не в периферията – а в центъра на вниманието. През 1976 г. комисията подготвила доклада за Конгреса на САЩ Final Report of the Select Committee to Study Government Operations With Respect to Intelligence Activities.

На страници 191-201 подробно се разказва за шпионската дейност на ЦРУ в американски и чуждестранни медии с цел дезинформация на обществеността. Ето откъс от доклада:

„ЦРУ в момента поддържа мрежа от стотици хора по света, които предоставят информация и в подходящ момент се опитват да променят общественото мнение чрез скрита пропаганда. Тези хора предоставят на ЦРУ директен достъп до огромен брой вестници и периодични издания, голям брой пресслужби и информационни агенции, телевизионни и радиостанции, търговски издателства и други чуждестранни медии. Според този доклад дезинформацията на световната общност струвала на американските данъкоплатци около 265 милиона долара годишно (данни от 1976 г.)“.

Станало ясно, че след 1953 г. проектът „Присмехулник“ обхванал 25 основни американски вестници и телеграфни агенции.

Един от методите на работа бил да се елиминират онези журналисти, които не съответствали на идеологическите принципи на „демокрацията“. За целта се прибягвало до дискредитиране и осмиване на неугодните лица. Оттук идва и името на операцията – „Присмехулник“. Осмиването предполагало въвеждането в оборот на нови думи, както и придаване на старите думи нови нюанси и значения.

Такъв пример е лингвистичната щампа с думата „конспирация“, лансирана от ЦРУ. Това е английската дума conspiracy, като в старите речници първото й значение е „секретност“. За да се възпират журналистите и изследователите да изучават дейността на тайните общества, задкулисието и всичко, което глобалният елит крие от очите на обществото, ЦРУ изтласкало на преден план за първо нейно значение „заговор, конспирация“. Те превърнали това значение в клеймо, с което клеймят и до ден-днешен всекиго, който се опитва да предаде на хората истината за световното задкулисие.

Известният съветски дисидент Александър Зиновиев, който през 1970-те години избяга на запад, пише в своя труд „Западът. Феноменът на западнизма”: „Формално няма единен център за контрол на медиите. Но фактически той функционира така, сякаш получава инструкции от определен управляващ център, какъвто беше, например, Централният комитет на КПСС. На Запад има своя собствена „невидима ръка“. Тя почти не е изучена. Данните за нея рядко излизат наяве. Тя се формира от сравнително малък брой хора, които одобряват препоръки, разработени от по-широк кръг политици, бизнесмени, политолози, журналисти, съветници и др. – и сигнализират за координирана медийна дейност по определен проблем. Има голям брой опитни служители в медиите, които веднага се досещат за новото негласно „,указание“ и дори изпреварват „горната инстанция“. В действие веднага влиза огромна армия от изпълнители, готови да изпълнят всякакви задачи в духа на новите указания. Между хората, които образуват този механизъм, има безройни ЛИЧНИ КОНТАКТИ. Такъв механизъм е скрит и неуязвим от външни атаки ” (Зиновьев А. Запад. Избранные сочинения (сборник). – М . – М.: Litres, 2018).

Експертите са убедени, че проектът „Присмехулник“ не е прекратен напълно, а напротив – в днешно време той разширява обхвата си, като използва огромните възможности на интернет и социалните мрежи.

Категория:
Любопитно · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title