Когато говорим за името на нашата Родина и нашия народ, трябва веднага да уточним: неговият произход е неизвестен. По въпроса съществуват доста хипотези, но те си остават именно хипотези, тоест, предположения без твърди доказателства в полза на една или друга.
Сред нашите възрожденци от ХІХ век се споменава, че съществуват предания как българите са дошли от Индия; също и от някакъв персийски град, който бил разрушен – предполага се, че става дума за град Балх. Георги С. Раковски твърди, че сме арийци, което се доказвало от наставката „-ари“, както и, че прадедите ни в миналото се наричали „кимери“. (Така ще се окаже, че кимериецът Конан Варваринът от прочутия холивудски филм, всъщност, пресъздава образа на древен българин – тук е моментът всеки, който се чувства комплексиран на национална тема, да се възгордее).
Кубрат със своите синове. Картина от 1926 г. на българския художник Димитър Гюдженов. Снимка: Уикипедия
Съществува хипотеза, че носим името си от река Волга („волгари“ – „болгари“). Само, че по времето на формиране на националности в Поволжието тя се е наричала Итил.
Според други изследователи сме били повлечени от хунското нашествие към Европа – известно е, че хуните присъединявали към своя племенен съюз срещнатите по пътя си племена. В подкрепа се привежда споменатото в „Именника на българските канове“, че първият български кан е Ирник; очевидно става дума за най-малкия син на Атила и за събития след смъртта на баща му, когато хунският съюз се разпада. Според тази хипотеза името „българи“ произхожда от от алтайския глагол „булгамак“ – разбърквам, смесвам. Защо обаче самите българи ще се наричат „смесени“, не е ясно. Много народи са се образували от смесване на различни племена, но не извеждат това в названието си.
Някои учени смятат, че името българи произлиза от съчетанието на тюркските думи „булг“ и „ури“, което означава „смесени угри“. Сиреч, българите са били угро-фински народ, сроден на маджарите (унгарците). Но повечето историци отхвърлят тази хипотеза. По-ново мнение предполага, че названието „българи“ произлиза от монголското „булган“ – така наричат там самура (бялката), като се смята, че това животно било тотем на древните ни предци. Но българите не са азиатски антропогенен тип, а европеиди.
Паметник на Аспарух в Добрич (скулпт. В. Минеков)
„Българи“ се свързва още с думата „бългаерон“ от езика на древното племе алани – означаваща хора, които живеят в подножието на планина, загорци. В Средновековието България наистина е била наричана „Загора“ в официални документи, например в две грамоти на цар Иван-Александър, където се срещат фразите: „… договор на Александър – цар на Загора или България с Венецианската сеньория“ и „… императора на Загора, Александър“.
Възможно е „българи“ да произхожда от град Балх в едноименната провинция на днешен Афганистан, на 20 км от столицата на провинцията град Мазари Шариф. Той бил древна столица на племенното образувание около него. По-късно това название преминава през „Бахлика“ и се установява на „Балхара“. Тази теория, впрочем, постепенно се възприема от все повече историци. Освен това, археологическите проучвания сочат, че прабългарите, живели в района на Добруджа, са били сармати. А за сарматите се знае, че преди да мигрират към Кавказ и още на запад, са живели в района на град Балх.
Балх. Уикипедия
Лансира се и хипотезата, че „българи“ означава „граждани, жители на градове“. Това може да обясни многочислените споменавания в района на Памир на държави и градове с названия като Бугар, Палгар, Болуга, Бахлика, Балхара.
Други учени сочат приликата на иранската дума „бон-гар“ с „българ“. Има легенда в Иран, че когато Александър Македонски завладява Персия, много хора се скриват на дъното („бон“) на пещера („гар“). После излезли и построили град.
Не може да се избяга и от сходството с думата за мляна пшеница „булгур“ – кюрдска по произход. Тя съществува и в персийския (фарси) със същото значение – което още веднъж ни навежда на мисълта за родството между иранци и българи.
Интересна е хипотезата, свързана с Ирландия. Някои източно-ирански племена в Памир, прогонени от нашествието на Александър Македонски, тръгват на запад и се заселват в келтските земи на Британия. Сред тях се споменава народ „болги“ в Ирландия, наричани обаче на старо-келтски „болгар“. Те представлявали четвъртата вълна от заселници на британските острови.
Така или иначе, очевидно е, че името на нашия народ, нашето име, води началото си от най-дълбока древност – макар засега все още да не е открит точния му извор.
Но, доколкото то и свързаните с него събития в миналото не са лично наша заслуга, може би е най-добре да оставим споровете на историците. А ние нека опитаме да намерим поводи за гордост не сред деянията на прадедите ни в миналото, което е повод за тяхна гордост и в тяхното време – а сред нашите собствени деяния в днешния ден и в нашето време. Докато все още съществува България – предвид кошмарните ни демографски перспективи…
Само когато се взираме повече в собствените си дела и в собственото си време, вместо безплодно да ровим праха на древността, ще добавим може би (ако ни стигнат силите!) още няколко свежи лаврови клонки в славния венец на българската история.
–
