Байконур. Това е първият и най-голям космически полигон в света. Той се намира на територията на Казахстан и заема площ от 6717 кв. км. От него са изстреляни около 5 хиляди ракети. Именно оттук в космоса бил изпратен първият спътник в света. Оттук излетял и първият космонавт – Юрий Гагарин.
Местоположението на космодрома било избирано много внимателно. Специална комисия разгледала няколко потенциални територии. Решаващо станало мнението на Михаил Рязански, съветски радиооператор и конструктор на ракетни и космически технологии. Той сметнал, че районът на Къзъл-Ординската област в Казахстан близо до река Сър-даря е най-добрият вариант.
Създаването на „Байконур“ било един от най-големите строителни проекти в СССР. Той бил секретен, което създавало редица трудности. Необходимо било да се строи така, че сградите да не се виждат от минаващата наблизо железопътна линия Чкалов – Ташкент. Работата се ръководела от Георгий Шубников , генерал-майор от инженерно-техническата служба. Пръв началник на космодрума в деня на откриването му, 2 юни 1955 г., станал генерал-лейтенант Алексей Нестеренко.
„Байконур“ станал световно известен на 4 октомври 1957 г., когато съветските учени изстреляли в орбита първия изкуствен спътник на Земята ПС-1. По-малко от 4 години по-късно от космодрума бил изстрелян космическият кораб „Восток-1″ с Гагарин на борда.
На територията на Байконур има 5 действащи комплекса за изстрелване на ракети и 13 монтажни корпуса. Също така космодрумът включва завод за производство на специално гориво. В момента функционират две летища, а по протежение на територията са положени 470 км железопътни линии. В Байконур има специална традиция: всеки космонавт преди полета си засажда лично дърво на алеята, чието начало е положено от Юрий Гагарин.
. Пълното име на този космодрум е „База на военно-въздушните сили на САЩ на нос Канаверал и космически център „Джон Фицджералд Кенеди“. Намира се в щата Флорида, има територия 570 кв. км. Пръв директор на комплекса бил д-р Курт Х. Дебус. Оттук са изстреляни автоматични междупланетни станции и първите марсоходи; стартира Apollo 11 с астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин.
Ракетните изпитания на нос Канаверал започват още през 1949 г., но са неуспешни и са извършвани от временни площадки. В пълноценен космодрум структурите са организирани едва в края на 1950-те години. До 1962 г. територията на космодрума е разширена. Космическият център получил името Кенеди след трагичната смърт на президента, в знак на почит към него и съдействието му в космическите програми. През 1960-те години именно тук са разработени лунните програми „Меркурий“, „Джемини“ и „Аполо“, за пръв път е организиран отряд от астронавти на НАСА, който изпълнил общо 6 пилотирани полета. За програмата „Джемини“ били създадени космически кораби от нова серия, способни да извършват стиковка на космически апарати.
Целта на програмата „Аполо“ било кацането на човек на Луната, което се състояло през 1969 г. Друго постижение на тази програма било създаването на тристепенна ракета-носител Saturn V. За нейните стартове бил построен нов ракетен комплекс №39, който включва хангар за четири ракети.
Космодрумът бил повреден два пъти – първо през 2004 г. по време на урагана „Франсис“, а втори път – година по-късно, в разгара на урагана „Уилма“. На 30 май 2020 г. оттук беше извършен първият частен полет в космоса, иницииран от компанията SpaceX, собственост на Илон Мъск.
„Куру“.
Официалното име на този космодрум е „Космически център на Гвиана“. Намира се във Френска Гвиана, на североизточния бряг на Южна Америка. Преди да одобри проекта, френското правителство обмислило 14 възможни места за строителство. Южноамериканският бряг се оказал най-удачен вариант. Космодрумът „Куру „е открит на 14 април 1964 г. Четири години по-късно от космическия център била изстреляна ракетата Ariane-1. По-нататък към тази програма се присъединила Европейската космическа агенция. Тя играе значителна роля за френския космодрум, тъй като осигурява основното му финансиране. Космическият център в Гвиана се използва активно за стартиране на европейски космически програми, а също така поддържа сътрудничество със САЩ и Русия. През 2010 г. от територията на космодрума беше изстреляна руската ракета-носител „Союз-2“.
„Цзюцзюан“. Този космодрум се намира в Китай, провинция Гансу. Площта му е 2800 кв. км. На територията му има три стартови комплекса, но в момента само един от тях работи открито, другите са предназначени за военни нужди. Гражданският комплекс с две пускови площадки се използва за изстрелване на ракети-носители и пилотирани космически кораби.
Космодрумът „Цзюцзюан“ е открит на 20 октомври 1958 г. Първото изстрелване било на съветска ракета с малък обхват през 1960 година. Скоро Китай започнал да произвежда собствени космически апарати. Първата китайска ракета „Дунфен-1″ била изстреляна на 5 ноември 1960 г. Следващите 30 години от космодрума са изстрелвани китайски спътници.
През 1990-те години Китай започва активно сътрудничество с чужди държави. На територията на космодрума била построена сграда, която позволява да се извършва вертикално сглобяване на ракети-носители. На 15 октомври 2003 г. беше изстрелян космически кораб с първия китайски космонавт Ян Ливей на борда.
Плесецк. Намира се в централната част на Архангелска област, Русия. Територията му е 1762 кв. км. Той е замислен като военен обект за съхранение и сглобяване на междуконтиненталните балистични ракети Р-7.
Поради нарастващото напрежение в космическата надпревара между СССР и САЩ през 1960-те години се появила необходимост от разширяване на космическите ресурси. Така космодрумът в Плесецк започнал да се използва като „втори Байконур“. Днес той включва 6 космически центъра. Два от тях се занимават с тестване на ракетно-космически комплекси. Трети обслужва изпитателни пускове, а четвъртият – междуконтинентални балистични ракети. Другите са аналитични центрове, които събират и контролират информация.
–
