През юли 1940 г. американският президент Рузвелт наложил ембарго върху доставките на авиационен газ, стомана и скрап в Япония. Същата година американците предизвикателно преместили основната си тихоокеанска военноморска база от континенталния град Сан Диего на Хавайските острови – в Пърл Харбър.
В отговор на това, на 27 септември 1940 г. Японската империя подписала Тристранния пакт с нацистка Германия и фашистка Италия за разделението на сферите на интереси, където се предвиждало свобода на действие за японците в Източна Азия.
На свой ред през юли 1941 г. американците налагат ембарго върху снабдяването на Япония с всички видове петролни продукти, замразяват японските сметки и забраняват на японските кораби да влизат в американски пристанища…
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
Лесно се пишат анализи постфактум!
Само че по това време никой не считал самолетоносачите (и още по-малко подводниците) за главна ударна сила. Във всеки предвоенен флот това били линейните кораби! Гонката за строителството им била епична – само да си спомним Bismark, King George V, North Carolina (и впоследствие Iowa), Richelieu и разбира се, Yamato. Даже руснаците се опитват да се включат в надпреварата със строителството на “Советский Союз”.
Така че при атаката срещу Пърл Харбър линкорите са е били първостепенна цел. Според някои източници, японското командване по време на похода е било уведомено за отсъствието на самолетоносачите, но Ямамото преценил, че няма да отлага атаката.
Също така казвате “всички самолетоносачи”, но не казвате колко са били. А те са всичко 3 броя – Enterprise, Lexington и Saratoga.