Ефектът на неопределеността
Ефектът на неопределеността е феномен, който влияе върху нашите способности да вземаме решения, базиращи се на това какъв ще е ефектът от тях. Ако пред нас стоят две възможности и ние знаем какъв ще е ефектът от едната, но нямаме представа какъв ще е ефектът от другата, много от нас биха избрали първата възможност, независимо колко положителен ефект ще има от втората.
Именно това ни кара да се страхуваме да поемаме рискове. Ако например сме решили да инвестираме на фондовата борса, повечето от нас биха инвестирали в нещо вече познато, вместо в нова технология, която не знаем дали ще се окаже успешна.
Ефектът „ИКЕА“
Баба ви е ушила пуловер за Коледа, но когато го отворите, не реагирате по начина, по който тя е очаквала – това е така наречения ефект „ИКЕА“. Той се получава, защото всеки от нас цени най-много това, което е създал с двете си ръце и не вижда неговите недостатъци. Обикновено ценим тези ръчно направени неща много повече от професионално изработените. Самото създаване на нещо не включва единствено любов, то е демонстрация на нашите способности и умения. Ефектът „ИКЕА“ възниква доста често и при идеи. Точно затова началникът ви няма да приеме идеята на колектива, колкото и невероятна да е тя, а ще заложи на своята собствена идея. Нуждата ни да се докажем често ни пречи да вземем правилното решение.
Изречения в рими
Светът е шокиран, когато О. Джей Симпсън е признат за невинен по обвинението в убийство, но психолозите смятат, че неговото оправдание има много общо с една простичка фраза: „Щом ръкавицата не му става, трябва да бъде освободен“ (на английски изречението е в рими: „If the glove doesn’t fit, you must aquit”).
Някои проучвания посочват, че хората са склонни да приемат за по-достоверни фразите, които са в рими. Феноменът се използва доста често в рекламите – когато мотото е в рими, хората подсъзнателно приемат, че рекламираният продукт заслужава доверието им.
Примамливият ефект
Нека предположим, че трябва да изберете между два ресторанта. В единият храната е много вкусна, но той е много далеч от дома ви. Вторият е по-близо, но храната не е толкова добра. Изборът е труден, докато не се появи трета опция – ресторант, в който храната е много лоша и който се намира някъде между първите два ресторанта.
Сравняването на първите две възможности с третата, променя хода на събитията. Първоначално всичко се е свеждало до това на кое да заложите – храната или мястото, на което се намира заведението. Но с появата на трета възможност, ситуацията се свежда до това кой от ресторантите „побеждава“ другите два. Най-очевидният избор е вторият ресторант – в който храната е по-добра от тази в третия, а и е по-близо.
Ето защо наличието на трета възможност е толкова важна при вземането на решение. Когато можем да избираме между две опции, появата на трета винаги се явява като средство, с което да сравним първите две възможности. Следователно вземаме решение, позовавайки се на самите опции, вместо на нещата, на които наистина държим. Ако третата възможност не съществуваше, най-вероятно бихме избрали заведението, в което храната е по-добра, макар то да е по-далеч.
Ефектът Пелтман
Кръстен на професор д-р Сам Пелтман от Чикагския университет, Ефектът Пелтман твърди, че прекалено много уреди/предмети, осигуряващи безопасността ни, довеждат до повече инциденти и наранявания, заради чувството на непобедимост, което ни носят. Когато се чувстваме непобедими, сме по-склонни да поемаме рискове и да правим грешки в преценките си.
