Разголените танци се появили в дълбока древност. Отначало те служели за изразяване на почит и уважение към боговете. Древните гърци не виждали нищо осъдително в голотата. Високопоставените проститутки – хетерите, сгъвали туниката си пред танца така, че в точния момент дрехите да се плъзнат от тялото. Способността да се събличаш пред публика се учела наравно с науките в специални училища, най-голямото от които било в Коринт. С помощта на танците проститутката-хетера трябвало да докара мъжете до сексуален екстаз. При това те нямали право да докосват танцьорката, нито да стават от мястото си.
В Египет традицията на събличане по време на танца била свързана с култа към Озирис – бога, който олицетворявал жизнената сила на природата. Този култ произхождал от древни времена и продължил до І-ви век пр. Хр. Неговите последователки се наричали „алмеи“, от „ал-мех“ – „образована жена“. Алмеята започвала да танцува в леко наметало, което почти веднага хвърляла. После събличала и тънката копринена дреха под наметалото и останала в полупрозрачна къса блузка и шалвари. Голият корем бил смятан за символ на живота, затова алмеите танцували дори на семейни празници.
От Египет еротичният танц с разголване се разпространил из целия Изток. През ХVІІІ-ти век френският историк Савари пише за алмеите: „Безсрамието на позите им понякога минава всякакви граници, техните погледи и жестове са толкова изразителни, че веднага е ясно за какво става дума. Заедно със своето наметало те хвърлят и всякаква срамежливост. Още по-срамни бяха танците на египетските циганки. Танцувайки на пазари и площади пред обикновените хора, те смъкваха от себе си всичко, което можеха. Дори ръкавите на роклите им се развързваха“.
В Индия разголеният танц също бил част от религиозен култ. Небесните танцьорки-апсари в индийската митология били съпруги на боговете. Скулптурните им образи съседстват в хиндуистките храмове с еротични барелефи от „Кама-сутра“.
За земни въплъщения на апсарите се смянали танцьорките-девадаси, чиито танци разказвали за любовните срещи между боговете и земните жени. Девадасите живеели в най-богатите и посещавани храмове и нямали право да се омъжват. Самите родители смятали за чест да посветят своите дъщери на идолите. От 5-6 годишна възраст момичетата живеели отделно от семействата си и се обучавали да танцуват. Това отнемало много време: всеки жест на танцьорката имал специално чувствено значение. На церемонията по посвещението в девадаси – символичния брак с божеството, момичетата се събличали голи. В някои храмове дори били подлагани на ритуална дефлорация. За да преодолеят срамежливостта на младите „булки“, жреците използвали наркотични билки.
Девадасите се грижели много за съвършенството на тялото си. За да не загубят гърдите им първоначалната си форма, момичетата надявали върху тях специална лека дървена рамка от две половини. Тя се украсявала със злато и диаманти и подчертава прелестите им. Понякога я сваляли и танцували голи до кръста. Девадасите обаче нямали обичай да танцуват напълно съблечени.
С християнизирането на обществото в Европа сексуалната енергия се овладявала и насочвала към творчески задачи, главно строителство, твърде често в буквален смисъл, на новата цивилизация. Както и към завладяване и благоустрояване на нови територии, също и към защита на вече придобитите. Но с нахлуването на Ренесанса започнало връщане към обичаите на древността и подмолно дехристиянизиране на обществото. Дори и празник в папския двор можел лесно да се превърне в оргия със стриптийз – Борджиите били прочути в това отношение. Ето какво пишат тогавашни съвременници за проститутките по онова време:
„Те скачаха и бягаха, вдигаха полите си толкова високо, че белите им бедра можеха да се видят по един доста безсрамен начин, а по време на танца гърдите им излизаха от корсажа за съблазън на похотливия народ“.
Затова в края на XVI-ти век църковните служители забранили такива танци и се опитали да изгонят проститутките от градовете – впрочем, не много успешно. В края на Ренесанса стриптийзът се превръща в незаконна, официално забранена професия. Но нали всяка забрана може да бъде премахната срещу пари? Точно, както и дрехите.
Някога танцът с разголване бил свещено действие. В наши дни се стига до обратния полюс – в Германия вече има клубове, където на подиума излизат голи възрастни жени, които получават пари, за да се облекат. Както казвали древните римляни: „О, времена, о, нрави!“
