Разпадането на семейството и разпадането на Римската империя

Един от основните признаци за разпадането на Римската империя била огромната промяна в семейните ценности. За тази промяна имало икономически, социални и морални причини.

През първата четвърт на ІІ век от н. е, белязана от победите на император Траян, пазарите и къщите в Рим били наводнени с роби и робини от Дакия, Арабия и Месопотамия. В същото време се задълбочили негативните последици, свързани с разрастването на робството. Имперското общество потвърдило правилото, че в държави, където робството е широко разпространено, то принизява значението на брака и го осквернява, а често и го заличава като институция.

Дори и да не били развратни, богатите мъже-римляни, депресирани от обичайния си живот, в който трябвало да се съобразяват с волята на своята законна жена, предпочитали пред официалния брак безгрижния „конкубинат“ – живот с любовница-робиня. Октавиан Август придал на тези връзки съвсем законен характер, макар и те да останали на по-низше ниво от официалния брак.

Общественото мнение вече изобщо не се отнасяло с презрение към конкубината – именно такава връзка имал след овдовяването си императорът-философ Марк Аврелий.

Щом се влюбвал в някоя робиня, римлянинът обикновено веднага я освобождавал – а в такъв случай тя му оставала вярна и той продължавал да я издържа финансово. Родените от такива отношения деца можело да бъдат осиновени и ставали напълно законни наследници.

Така дори в най-аристократичните семейства на Рим прониквали хора, религии и, съответно, морално-етични възгледи, които нямали нищо общо с традиционната римска култура. Вълни от освободени роби (разбира се, били освобождавани не само жени, но и мъже по най-различни поводи) заливали римските градове.

Това, че в случая с конкубината римляните успявали криво-ляво да придадат външна пристойност на поведението си, не променяло нещата. Рим постепенно се превръщал в не-римски. Това явление изпъкнало с цялата си сила в началото на V-ти век, когато германецът Стилихон бил начело на римската армия, по-голямата част от която тогава вече се състояла от варварски германски отряди с тяхното бойно облекло, въоръжение и традиции.

Загрижени единствено за собствения си комфорт и удоволствие, също толкова безразлични към задълженията, които изисквало от тях обществото, членовете на римския елит постепенно се отдали единствено на личното си благополучие и се занимавали главно с управлението на робските си хареми –вместо с управлението на държавата или съответния регион, където живеели.

Когато група озлобени роби убили колегата на Плиний Млади (61-113) в Сената – бившият претор Авъл Ларций Македон, към трупа му с плачове се спуснала цяла тълпа от освободени робини, които той издържал в дома си.

Присъствието на много роби водело до сериозни последствия и проблеми дори в законните семейства. Многобройни са сатирите на създателя на епиграмата като литературен жанр – Марк Валерий Марциал (40-104), по адрес на прелюбодейците в семейния кръг. Той осмива и римлянина, който отново си купил продадената от него робиня, без чиито любовни ласки не можел да живее; и развратната матрона, влюбена във фризьора си – когато го освободила, тя му подарила парична сума, равна на заплащането при придобиване на благородническо звание „конник“. Подиграва се на римлянката Марула с нейните многобройни деца, родени не от законния й съпруг Цина, а от готвача, управителя на имението им, сладкаря, флейтиста, дори от боксьор и шут.

Тези епиграми визирали най-скандалните битови случаи, които разтърсвали Рим. Без съмнение, едва ли някой е щял да им обръща чак такова внимание, ако не са изразявали една вече засилваща се социално-обществена тенденция на разпада на семейните връзки.

Когато четем поетите от тази епоха, се създава впечатление, че в много римски семейства от началото на Империята (І-ви век сл. Хр.) е можело да се чуе размяна на взаимни упреци в изневяра. Такова е например, следното сатирично двустишие: Твоята жена те нарича „слугинчик“ – а самата тя е истинска „хамалинка“.

Злоупотребите и упадъкът на нравите, свързани с робството, довели до разлагане дори на семейства от висшия римски елит, където връзки с робини и слугини не се допускали.

Професионалните проститутки „вълчици“ обикновено можело да се намерят в предградията сред различните гробници. Но много повече разлагали семействата конкубинатът и атмосферата на всепозволеност и разюзданост, пораждана от многобройните връзки с роби и робини. Самите съпрузи вече смятали брака за нещо незначително и преходно.

Най-тъжното било, че, за да се противопоставят на това масово обезценяване и девалвация на брака и семейството, римляните се нуждаели от енергията и силата на един идеал. Но имало само отделни силни личности, както и някои философски школи и секти, които събирали групички вярващи. Разумът на мнозинството римляни, отслабен от вече разложената и повърхностна култура на тънещата в лукс и безверие Империя, не бил в състояние да потърси и намери такъв идеал. Нито пък отслабналата вяра в старите римски богове –  да го приложи на практика. До окончателния край на Империята в 476 г. имало още много време – но признаците на разлагането и предстоящата бавна агония се забелязвали вече ясно, и то най-напред в семейството.

Трябвало само някой да ги види. За съжаление такъв римски император не се оказал налице.

Дали аналогията с днешна Европа е случайна или не – всеки може да реши за себе си.