Държавата на инките се образувала около един век преди да нахлуят испанските конкистадори – в 1438 година. Наричали я Тауантинсую, което на езика кечуа означава „Четирите посоки на света“.
Всъщност, целият народ бил наречен „инки“ от испанците за по-лесно. Иначе, в самата държава „инки“ се наричал единствено родът на владетеля. Цялата земя принадлежала на Върховния инка, чиято власт била свещена, а първият митичен цар – инката Манко Капак, бил почитан като син на Слънцето.
Постепенно чрез обширни завоевания през ХVІ век инките вече владеели северната част на днешно Чили, почти цяла Боливия, северната част на Аржентина, части от Перу, Колумбия и Еквадор. Населението на империята варирало между 8 и 15 милиона души.
Както всяка развита държава, империята на инките не можелаа да съществува без добре организирани специални служби – разузнаване и контраразузнаване. Техният началник – „Главният знаещ на инката“, бил пряко подчинен на Върховния инка. Друго длъжностно лице бил държавният инспектор „Токрикока“ – без да има нито съдебна, нито изпълнителна власт, неговата работа била да регистрира престъпления и да докладва за тях. А правото и задължението да арестува престъпниците били поверени на т. нар. „Слуга на инката“. Токрикока и Слугата на инката очевидно представлявали контраразузнаването.
Главният знаещ имал обширна мрежа от агенти, които действали както на територията на страната, така и извън нея. Няма данни, че инките са внедрявали свои хора във висшите управляващи кръгове на съседни държави. Обикновено агентите се маскирали като търговци, разносвачи на стоки, просяци. Скромни, без да привличат вниманието, те издирвали тайните на своите съседи.
При подготовката на завоевателните войни инките провеждали разузнавателни операции, за да преценят терена, богатството на страната и възможната съпротива.
Ето какво пише, вече след падането на империята, покръстеният инка Гарсиласо де ла Вега за една такава операция: „Инка Юпанки решил да извърши ново завоевание – завладяването на друга провинция, наречена Чиривана, която се намира в Андите на изток от Чарка. Тъй като дотогава земята била неизвестна, той изпратил там шпиони, за да изследват всичко с голямо внимание и предпазливост за тази земя и нейните жители, та да се предвиди какво е необходимо за похода. Когато шпионите се върнали, съобщили, че земята е отвратителна, с непристъпни планини, блата и тресавища, и много малко от нея е подходяща за посеви и обработка“.
След завладяването на тази безлюдна земя, инката Юпанки решил да извърши делото на живота си – да завладее богатото царство Чили.
„И като оставил в царския двор опитни министри да управляват и раздават правосъдие, той стигнал чак до Атакама, която била последната провинция, заселена и покорена, и присъединена към империята по посока Чили. Тук спрял, за да разпали завоевателния огън по-наблизо, тъй като нататък се намирала огромна пустиня, която трябвало да бъде прекосена, за да се стигне до Чили …“
Инката изпратил отново „бегачи и съгледвачи да преминат през тази пустиня и да намерят подходи към Чили и да отбележат трудностите по пътя, за да да се знаят и да бъдат предвидени“.
Разузнавачите били само инки, защото толкова важни задачи Върховният инка поверявал единствено на хора от своя род. За помощници – водачи и куриери, им били придадени индианци от Атакама и Тукми, от които преди това получили информация за царството Чили. Помощниците доставяли съобщения за онова, което разузнавачите-инки откривали.
Де ла Вега пише по-нататък, че помощниците на разузнавачите сновели напред-назад, подобно на мравки по изминатия маршрут, като носели доклади за намереното и доставяли храна на разузнавачите.
Когато от съгледвачите се събрали достатъчно доклади, за да бъде съставена обща картина, Върховният инка Юпанки подготвил своите воини за похода.
Интересно е, че преди поход срещу враговете си инките винаги ги предупреждавали за това. Дали това била проява на рицарство или имало друго, скрито значение? По-скоро е второто. Инките изхождали от факта, че след получаване на официалното предупреждение, врагът или ще се присъедини към тях, или ще започне да се подготвя за отбрана. В този случай всички местни жители изоставяли домовете си и се втурвали да се крият в столичната крепост.
Това било изгодно за инките. Те превземали цялата обезлюдена местност и започвали дълга обсада на крепостта. Заникъде не бързали, крепостта рано или късно се предавала.
През 1532-1536 г. испанските конкистадори, водени от Ф. Писаро и Д. Алмагро, завладели държавата на инките, които станали част от народа кечуа. Така империята на инките била сполетяна от съдбата на всяка империя, претендираща за регионално или световно господство, и рухнала в дълбините на историята.
–
