Щеше ли маршал Тухачевски да победи Вермахта?

Много историци обясняват тежките поражения на Червената армия от немските войски през лятото на 1941 г. с грешки на командването на Червената армия и подценяването на стратегията на настъпващия Вермахт. Уж по време на „репресиите“ били избити най-добрите съветски военни кадри и било нямало кой да приложи нападателна стратегия, да организира взаимодействието на частите и подразделенията.

Но, както вече става все по-ясно, процесът на пречистване на армията и целият държавен апарат, обозначаван с условното название „репресии“, далеч не нанесъл щети на най-добрите кадри на Червената армия. В своята книга „Очищение“ (преведена на български) Виктор Суворов, без значение какво е отношението ни към него като личност, ясно показа, че през 1937 г. са били ликвидирани предимно кадри на НКВД, военни прокурори и съдии, комсомолски натегачи, палачи от т. нар. „ленинска гвардия“ с ръце в кръв до лактите – тоест все персони, които имат твърде далечно или нямат въобще никакво отношение към армията и военното дело.

Съществува мнение, че ако нямало „масови репресии“ срещу най-висшите командни кадри на Червената армия, това би отказало Хитлер от идеята за нападение срещу СССР. Но, като се има предвид, че германското разузнаване е имало горе-долу ясна представа за качествата на отделните съветски военачалници, едва ли липсата на неколцина военни с доста съмнителни качества е променило геополитическите планове на Хитлер.