Още

    Щеше ли маршал Тухачевски да победи Вермахта?

    Много историци обясняват тежките поражения на Червената армия от немските войски през лятото на 1941 г. с грешки на командването на Червената армия и подценяването на стратегията на настъпващия Вермахт. Уж по време на „репресиите“ били избити най-добрите съветски военни кадри и било нямало кой да приложи нападателна стратегия, да организира взаимодействието на частите и подразделенията.

    Но, както вече става все по-ясно, процесът на пречистване на армията и целият държавен апарат, обозначаван с условното название „репресии“, далеч не нанесъл щети на най-добрите кадри на Червената армия. В своята книга „Очищение“ (преведена на български) Виктор Суворов, без значение какво е отношението ни към него като личност, ясно показа, че през 1937 г. са били ликвидирани предимно кадри на НКВД, военни прокурори и съдии, комсомолски натегачи, палачи от т. нар. „ленинска гвардия“ с ръце в кръв до лактите – тоест все персони, които имат твърде далечно или нямат въобще никакво отношение към армията и военното дело.

    Маршал Тухачевски

    Съществува мнение, че ако нямало „масови репресии“ срещу най-висшите командни кадри на Червената армия, това би отказало Хитлер от идеята за нападение срещу СССР. Но, като се има предвид, че германското разузнаване е имало горе-долу ясна представа за качествата на отделните съветски военачалници, едва ли липсата на неколцина военни с доста съмнителни качества е променило геополитическите планове на Хитлер.

    Значителните недостатъци в самата доктрина на Червената армия се коренели именно в схващанията на доста от „репресираните“ военачалници. Така, например, прословутият маршал Тухачевски проповядвал идеята за настъпателна война „на чужда територия и с малко кръв“. Така се опитвал да воюва той през 1920 г., настъпвайки към Варшава – където под негово ръководство Червената армия претърпяла страшен разгром и дала 120 хиляди пленници. Той бил привърженик на решителните действия, които лишават врага от инициатива. Това, според него, можело да стане само чрез използването на огромен брой бързи и маневрени танкове. И Червената армия до 1941 г. е била систематично въоръжавана с такива машини.

    Тактиката, която Тухачевски внушавал на командирите, била за постоянна активност, решителност, промъкване напред през пролуките в бойните формирования на противника, за да бъде ударен след това в най-уязвимите места – фланга и тила. В същото време да не се обръща внимание на изоставането на другарите отдясно и отляво, не трябва да се равняваме по тях. Трябва „смело, неудържимо и инициативно да притискаме противника“!

    В същото време танковата армада трябвало да бъде подкрепена с подходящо количество авиация и артилерия. Те също трябвало да бъдат мобилни, бързи, за да не изостават от танковете и мотопехотата. Маршал Тухачевски разделя съветските танкове на два вида: за непосредствена подкрепа на пехотата и „далекобойни“.

    „Пехотните“ танкове трябвало да пробият вражеските отбранителни линии, а другите бързо да превземат обекти в тила, да унищожават комуникациите и линиите за свръзка, да сеят паника и дезорганизация сред врага. Така до 1937 г. Червената армия била наситена с пехотни танкове Т-26 и леки БT.

    На всичко отгоре, Михаил Тухачевски смятал, че промишлеността трябвало да положи всички усилия за производството на хиляди такива машини. През 1930 г. той поставил на бюрото на Сталин проект за създаване на сто хиляди танкове – само за една година. Това било доста налудничаво – цялата държава трябвало да не произвежда нищо друго, освен танкове. За сравнение – вече след войната, с неизмеримо по-силна икономика, СССР имал 50 хиляди танка, при това произведени за много години.

    Според маршала танковете трябвало да унищожават преди всичко живата сила на противника, а не да се бият с други танкове. Танкът Т-34 по никакъв начин не се вписвал в такава стратегическа концепция. Може би, ако Тухачевски беше доживял приемането на Т-34 в експлоатация, щеше да изрази отрицателно мнение за необходимостта от такава машина в Червената армия. И армията щеше да остане с танкове с тънка броня, почти ламарина, които „унищожават живата сила“ – тоест, разстрелват и мачкат пехотинците, но са безпомощни срещу вражеските танкове.

    Тухачевски пропагандира идеята за десантиране на малки танкове – танкети, от въздуха зад вражеските линии с помощта на планери и „въздушни влакове“. Това било пробвано в началото на Великата Отечествена война. Оказало се, че подобни операции носят големи загуби, напразно изразходване на ресурси.

    Тухачевски смятал специализираната артилерия за ненужна. Според него, едно оръдие трябва да може да унищожава всичко: пехота, бункери, танкове, самолети… Практиката показала, че такова оръдие практически не е силно срещу всички, а обратното – слабо е срещу всички. Просто защото стрелбата срещу всяка различна цел си има своята специфика.

    За разлика от народния комисар на отбраната Климент Ворошилов, маршал Тухачевски смятал, че война с малко кръв няма да е възможна през 1930-те години. Считал, че цялото население ще води войната. По принцип тук бил прав. Новата война наистина станала тотална. Но тя изисквала големи тилови резерви, а Тухачевски настоявал за максимално насищане на фронтовите линии със средства за водене на бойни действия – обаче от тилови резерви се отказвал.

    Великата Отечествена война на СССР показала, че ако доктрината на Тухачевски бъдела приложена на практика, Червената армия можела да се окаже в много по-лошо положение. Офанзивните операции на германската армия с дълбоко ешелониране през юни 1941 г. биха довели до още по-голямо обезкръвяване на дивизиите и бърз крах на Червената армия.

    Тухачевски вече бил допуснал подобна грешка край Варшава през 1920 г., когато тласкал червеноармейците напред, без да обръща внимание на тиловите резерви и комуникации – и в резултат претърпял страшен разгром. Но явно горчивият опит не го бил научил на нищо.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови