Историята на заниманията в свободното време след 1000 г. не се развивала много динамично. Развлеченията на аристокрацията и заможните търговци претърпели отделни промени – но свободното време на обикновените хора чак до ХVІІІ век не се променило особено по отношение на запълването му.
Благородниците все така обичали лова, разкошните пиршества, разходките и поезията. В същото време простият народ ходел по панаири, пеел песни и танцувал на светски и църковни празници. Но постепенно в низшите слоеве си пробили път театралната култура и цирковите представления. Още през ХVІ век на градските празници и карнавали във Франция се появяват циркови артисти, фокусници и театрални трупи, които изнасяли различни представления: мистерии, фаблио, сатири и т. н.
Игрите с топка все така били популярни в Европа и през ХVІІ век въпреки, че играчите често получавали травми. Французите, например, отваряли зали за игра на топка и билярд. Пламенен фен на тази игра бил самият кардинал Ришельо, по заповед на когото възпитаниците на Кралската академия трябвало да полагат изпит по билярд.
В студентските среди забраната за танци съществувала до средата на ХVІІ век. Студентите нямали право да присъстват на балове сред знатни лица. Алтернатива били танците в таверните. Именно там и отивали младежите – пък имало и алкохол. Студентите следвали простата и разбираема мъдрост на германския реформатор Мартин Лутер: „Който не обича песните, виното и жените, е глупак и ще умре“. Затова и танците в таверните завършвали с буйни гуляи и скандали. Но ситуацията постепенно се променяла: хореографията и танцовите умения започнали да се включват в университетските учебни програми, за да могат студентите да се приобщят към светската култура.
През ХІІІ век постепенно започват промени както в масовата, така и в елитната почивка на европейското общество. През първата четвърт на ХVІІІ век в Париж гостите на френската столица се изненадват, че на безплатни представления неграмотната тълпа ръкопляска точно на правилното място. Хазартните игри с карти също набират популярност, постепенно излизат на мода настолните игри. Английският картограф Джон Спилсбъри през 1760 г. с помощта на карта и лепило изобретил пъзелите. Събирането на цялостна картина от малки елементи и частици се харесала на европейците – и скоро тази игра се превърнала в забавление за светските салони.
В Русия развлеченията придобиват висок статус по време на епохата на Петър Велики. На село, разбира се, все още съществували традиционните форми на свободно време за Русия: например, ходеното по гости. Но след като посетил европейските страни, Петър I сериозно се захванал да обнови свободното време на аристокрацията. Започнали да се организират „асамблеи“ – вечери за знатните с танци и настолни игри. По-късно те се превръщат в дворянски балове.
Русия се приобщила също към карнавалите и маскарадите. Живописните шествия се съпровождали с танци и фойерверки. Първите подобни събития се случили през 1721 г. в Санкт-Петербург и през 1722 г. в Москва послучай сключването на Нищадския мирен договор
Дворяните бързо усвоявали новите форми на забавление: танци, билярд, зарове и карти (които били забранени, но никой не обръщал внимание на забраните). Век по-късно хазартът масово завладял елитните кръгове на Русия. Аристократите често губели свои крепостни селяни със семействата им.
До началото на ХХ-ти век в периферията на Руската империя, в градовете и селата светските и църковните празници били централните събития в културния и развлекателен живот. Те обикновено били съпроводени с масови тържества. Панаирите на градските площади радвали местната общественост с всякакви клоунади, куклени представления, спектакли с мечки, с люлки и въртележки.
Грамотността на населението нараствала, а заедно с това и изискванията за отдих и забавления. Новото време приучило цяла Европа как да запълва свободното си време.
–
