Ако в Средновековна Европа съществували класации на най-опасните професии, морските търговци несъмнено щели да бъдат на почетно място в тях. Та нима е шега да опазиш стоката (а нерядко и живота си), когато на хоризонта всеки момент може да се появи флаг с череп и кръстосаните кости?
Затова хората отдавна се опитвали да изнамерят начини, които да въведат ред в морската търговия. Представители на застрахователните гилдии се опитвали да укротят предприемчивите мошеници, които на свой ред измисляли все нови начини за измами.
През ХVІІ век британецът Едуард Лойд става пионер в застрахователния бизнес такъв, какъвто го познаваме днес. Служители на неговата фирма оценявали рисковете: опитът на корабния екипаж, маршрутът, стоката, продължителността на пътуването и репутацията на търговеца. В съответствие с изводите им се определяла цената, която Лойд трябвало да плати на търговеца при злополука – както и цената, която трябвало предварително да получи за тази услуга. Пример: ако стоката струвала 10 000 холандски гулдена, търговецът плащал предварително, да речем, 800 гулдена – а при злополука Лойд му плащал 10 000 гулдена. А ако нямало злополука? Тогава 800 гулдена си оставали за Лойд. Почти същата е схемата на застраховането до ден-днешен.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
