юли 9, 2020
432 Views

Реформацията в Германия

Автор:

Реформацията в Германия, която полага началото на протестантизма, започва на 31 октомври 1517 г.

Поне това е официално датата, която е обрасла с красива легенда, най-вероятно измислена от Филип Меланхтон, съратник и ученик на Мартин Лутер. Твърди се, че докторът на богословието Лутер заковал върху вратата на катедралата във Витенберг отворено писмо с 95 точки-искания до архиепископа на Майнц, Албрехт Бранденбургски.

Защо към този детайл в историята на протестантизма се отнасят със скептицизъм? Защото самият Лутер никога и по никакъв повод не споменава това събитие като публична демонстрация на своите идеи. А би трябвало – в тези 95 пункта е изложена концентрирано цялата му идеология.

Периодът от 1517 до 1521 г. протекъл в спорове с видни църковни интелектуалци. Ватикана бил обезпокоен от разпространението на учението на бившия монах от ордена на августинците – но в самата Германия все още не се забелязвала някаква бурна реакция. Постепенно обаче ситуацията се променяла: през 1519 г. императорът на Свещената римска империя Максимилиан I умрял, а княжеският събор във Франкфурт избрал на негово място испанския крал Карл V – ревностен католик, който имал отрицателно отношение към опусите на Лутер.

След като бунтовният бивш монах изгорил папската була за отлъчването му от Църквата, императорът решил да го прогони в чужбина. Но все пак преди това му дали възможност да говори на Вормския райхстаг на 17 април 1521 г. В резултат на това през майските дни на 1521 г. били взети две сериозни решения. Първо: Лутер да напусне територията на Свещената Римска империя. Второ, на него и неговите привърженици било забранено да проповядват.

Постепенно движението се разделя на два потока. Първият е откровено радикален и се застъпва за незабавни промени в църквата – което често води до погроми срещу манастири, катедрали и отхвърляне на иконите. Тези „анархисти“ имали двама лидери – импулсивния Андреас Карлщат и енергичния Томас Мюнцер. Идеите им представлявали максимално опростяване на реториката на Лутер. Но незабавните действия без ясен план за бъдещето изначално били обречени на загуба на контрол върху движението.

Вторoтo течение, които било умерено, се ръководело от студента на Лутер и преподавател по древногръцки език в университета на Витенберг, Филип Меланхтон. Но тези интелектуалци, както често се случва, не намерили общ език с обикновените хора.

През 1522 г. Лутер се активизирал и прогонил радикалите от Витенберг. В Саксония обаче се появили лутерански общности. Така избухнала Селската война в Южна Германия, която бушувала през 1524 и 1525 година. Спонтанният бунт на обикновените хора се стоварил главно върху благородническите имения и църковни земи. Отмъщението било неизбежно. Лутер бил много натъжен от това състояние на нещата: въпреки че призовавал към борба, той нямал предвид насилие.

В началото на 1525 г. благородници и граждани, обединени в Швабския съюз, потушили повечето селски бунтове в югозападната част на германските земи. В сражението при Франкенхаузен на 14-15 май приключила историята на Томас Мюнцер.

Хаосът на Селската война оставил силен отпечатък в душата на Мартин Лутер. Броят на жертвите бил огромен.

Властта на германските князе решила, че е по-безопасно и дори полезно да оглави движението за реформи, вместо да рискува и занапред да получи такива ужасни сътресения.

Курфюрство Саксония, ландграфство Хесен, земите на Тевтонския орден в Прусия и Прибалтика приели учението на теолога от Витенберг. Градските общности и дребните рицари в южната и западната част на Германия също приели лутеранството.

През 1530 г. в Аугсбург “протестантите”, водени от Меланхтон, представили своята религиозна формула. Карл V категорично не бил съгласен с протестантското крило на княжеското събрание и дал година да се „поправят“, като открито ги заплашил с репресии. Изплашените протестантски благородници и цели градове през февруари 1531 г. създали Шмалкалденския съюз. Начело застанали две важни фигури за германската история – Филип Хесенски и Йохан-Фридрих Саксонски.

Съюзът формирал своя собствена хазна и въоръжени сили. Главна роля играел ландграфът на Хесен Филип Великодушни – енергичен владетел, в чиято глава се въртяла идея за общоевропейски съюз на протестантите. Той търсел контакти с френски, швейцарски и холандски братя по вяра.

През 1545 г. в Италия се открил Трентският събор в отговор на започналата Реформация. Започнали и открити военни действия – Първата Шмалкалденска война. Отначало протестантите спечелили редица победи, но не успели да затвърдят успеха си. Привържениците на Карл събрали силна групировка в Бавария и преминали в настъпление през есента на 1546 г. Протестантската армия се разпаднала през пролетта на 1547 г. в Саксония и през април същата година била напълно разгромена при Мюлберг.

Но триумфът на Карл също не се оказал дълготраен: северните градове и княжества решително се противопоставили на консервативните мерки на имперската власт, а съюзниците на императора се изплашили, че императорът открито превишава властта си.

Така през 1551-1552 избухнала Втората Шмалкалденска война. Начело на протестантите застанал курфюрстът Мориц Саксонски. Бунтовниците превзели алпийските проходи и принудили имперската армия да бяга навътре в Тирол.

През март 1552 г. бил подписан Пасаутския мир. Била гарантирана свободата на лутеранското вероизповедание. През 1555 г. имперските чиновници се събрали в Аугсбург, за да изработят нова формула за взаимодействието на властта с протестантските владетели. Интензивните преговори завършили с подписването на Аугсбургския религиозен мир на 25 октомври 1555 г. Лутеранската вяра била утвърдена окончателно, но калвинистите, баптистите, адвентистите и други протестантски движения били обявени извън закона. Изглеждало, че в империята са се възцарили мир и ред, но за съжаление Аугсбургското споразумение било много крехко. Всяка поява на ново религиозно течение или просто политическа интрига можели да го взривят.

Така и станало през 1618 година, когато избухнала Тридесетгодишната война, опустошила цяла Германия и Централна Европа.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu