юли 8, 2020
396 Views

Деветте най-жестоки психологически експеримента в историята

Автор:

Какво ще се случи, ако през половината от живота на едно момче му се втълпява, че е момиче? А ако измъчвате човек с ток  или принуждавате някого да отреже главата на жив плъх?

Тук са събрани девет от най-бруталните и безсмислени психологически експерименти в историята, които със сигурност ще ви оставят без думи..

Отглеждане на момче като момиче (1965-2004)

В резултат на неуспешна операция 8-месечният Брус Раймер загубил пениса си. Психологът Джон Пари от университета Джон Хопкинс в Балтимор, САЩ, препоръчал на родителите да се примирят с този факт и да отглеждат момчето като момиче. Така Брус става Бренда, а Джон Пари започнал да наблюдава с интерес. Всичко вървяло сравнително успешно, докато родителите не казали истината на момченцето. Животът на Брус бил осакатен, той направил три опита за самоубийство. Опитвайки се да се върне към нормалния живот, той променил името си и дори се оженил. Всичко обаче завършило трагично: след раздяла със съпругата си той се самоубил с изстрел в главата на 38-годишна възраст. 

„Източникът на отчаянието“ (1960 г.)

Д-р Хари Харлоу правел експериментите си, за щастие, само върху маймуни. Той взел бебето на маймуна и го държал цяла година изолирано. След като бебето се върнало при майка си, у него били установени редица сериозни психически отклонения. Очевидният извод – лишаването от майчината обич води до проблеми – би могъл да се получи и по не толкова жесток начин.

Придобита безпомощност (1966 г.)

Психолозите Марк Селигман и Стив Майер разделили кучета в три групи. Нищо не се случило с първата, на кучетата от втората група пускали ток, но ударите можели да бъдат спрени с натискане на лост, а на третата група съвсем не ѝ провървяло. На тях също пускали ток, но било невъзможно да бъде спрян. След известно време клетките от третата група били отворени, но нито едно от кучетата дори не се опитало да избяга: те възприемали страданието като нещо, което е неизбежно.

Чудовищният експеримент (1939 г.)

Уендъл Джонсън от Университета в Айова (САЩ) със своята аспирантка Мери Тюдор през 1939 г. разделили 22 сираци от Дейвънпорт на две групи. Казали на едната група, че речта им е безупречна, а на другата, че ужасно заекват. Всъщност всички деца говорели нормално.

В резултат на това повечето деца от втората група започват за заекват, което продължило цял живот.

Експериментът на Милграм (1974 г.)

В опита участвали „учители“ и „ученици“. Преди да започне експеримента, на „учителя“ е обяснено, че основната цел на експеримента е да открие нови методи за запомняне на информация. Простият експеримент за запомняне се превърнал в мъчение: за всеки погрешен отговор ученикът получавал токов удар. Всъщност, ток въобще нямало. Знаело се, че след всяка грешка напрежението „нараствало“ с 15 волта. Ако „учителят“ бил готов да се откаже, Милграм настоявал, обяснявайки колко важно е това за науката. Резултатите били кошмарни: 65% от “учителите” достигнали нивото от 450 волта. Така Милграм успял да докаже, че човек, бидейки под властта на авторитета, е способен да извърши действие, което е абсолютно невероятно за него в обикновения живот.

Бебето Алберт (1920 г.)

В продължение на два месеца на 9-месечния Алберт бил показван опитен бял плъх, памук, маска на Дядо Коледа с брада, бял заек и др. Но тогава докторът по психология Джон Уотсън зад гърба на детето започнал да бие метална плоча с железен чук всеки път, когато момчето докоснело плъха. В резултат на това Алберт се страхувал не само от бял плъх, памук, Дядо Коледа и бял заек, а от всичко бяло. Фобията му останала за цял живот. 

Експериментът на Ландис (1924)

Карни Ландис от Университета в Минесота изучава изражението на човешкото лице през 1924г. Ландис показва на учениците си нещо, което може да предизвика силни емоции: принуждавайки младите хора да миришат амоняк, да слушат джаз, да гледат порнографски филми и да сложат ръце в кофа с жаби – и отчитал израженията на лицето.

Върхът на експеримента бил, когато Ландис накарал студентите да отрежат главата на плъх. Повечето от тях не се съгласили. Били направо отвратени. Някои, обаче, го направили. Така Ландис доказал, че под влияние на авторитета, хората лесно могат да направят и невъзможното.

Проучване на ефекта на наркотиците върху организма (1969 г.)

Група маймуни били научени самостоятелно да употребяват различни наркотици.

Маймуните, които приемали кокаин, започнали да страдат от конвулсии и халюцинации – бедните животни разкъсвали фалангите на пръстите си. Тези, които употребявали амфетамин, оскубали цялата си козина, а животните, които били изложени на едновременното действие на кокаина и морфина, умрели в рамките на две седмици след началото на приема.

Станфордски експеримент (1971)

Психологът Филип Зимбардо създал много реалистична имитация на затвор в мазето на Психологическия факултет и разделил студентите-доброволци (били 24) на „затворници” и „надзиратели”.

Пазачите още от самото начало влезли в роля, като започват да унижават затворниците и да проявяват садистични наклонности. „Затворниците“ пък изпадат в депресия и емоционално разстройство. На втория ден „затворниците“ организират бунт. Нещата излизат извън контрол, налага се спешно прекратяване на експеримента, тъй като става ясно, че и пазачите, и затворниците са напълно погълнати от своите роли. Макар и не особено етичен, експериментът на Зимбардо има голяма роля в социалната психология.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
Любопитно · Наука · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu