background img
мар. 21, 2017
5901 Views

Революционните реформи на Петър Велики

Автор:

Петър Велики (1672-1725) е сред централните фигури в руската история. Неговите реформи са били продукт на неговата личност и на представата му за това, в което е трябвало да се превърне Русия. Понякога в историята личността има много по-голямо значение от бледите „исторически сили“, за които историците обичат да си представят, че определят и контролират съдбите на хората.

По времето на Петър Велики Русия все още е била полу-варварска държава. За да я управлява, той е трябвало да стане абсолютен монарх и никога, дори и за момент, да не се съмнява в правото си да бъде такъв. Личните му навици казват много за Петър Велики: имал е нужда от съвсем малко сън, системно е работил по 14 (или повече) часа на ден. Алкохолът тогава се е смятал за приемливо средство, което да помогне да избягаме от суровата реалност, макар и за малко, но Петър Велики много добре е знаел границите си, като в същото време е забранявал на министрите си да злоупотребяват с алкохола.

Сексуалните му апетити били нормални, като на всеки друг мъж, но не проявявал интерес в безразборните връзки и непрекъснатото утоляване на нуждите, подобно на западните си съвременници.

Петър Велики по-скоро си избирал любовници от неблагородническо потекло, отколкото от знатни семейства, нямал никакво желание да се състезава интелектуално в спалнята. Когато Фредерик II от Дания се пошегувал относно изборите му на интимни партньорки, той отговорил: „Братко, жените ми не ми костват много, докато твоите ти костват хиляди корони, а тези пари могат да бъдат инвестирани много по-добре на друго място.“

Той предпочитал да прекарва голяма част от времето си в града, който носел неговото име – Санкт Петербург. Обичал мореплаването и да е близо до морето. Не му харесвала атмосферата в Москва, с изобилието си от духовници и с мразовитите си зими. Петър въвел военната повинност, професионалната офицерска класа и определил периодите за служба. Неговата флотска програма била по-малко ефективна и повечето от плавателните съдове, построени по негово време, не били с особено добро качество.

Той осъзнал, че никога няма да е в състояние да превърне Русия във велика сила, освен ако не съумее да промени начина на мислене и възприемане на околния свят на хората в страната. Но, подобно на много владетели преди и след него, той не съзнавал колко трудно начинание щяло да се окаже това. След смъртта му, много от реформите му били отменени, но поне някои експериментални първи стъпки били запазени, за да може монарсите след него да черпят вдъхновение за бъдещите си дела.

Чрез издаването на имперски декрет, той забранил на мъжете да носят бради през 1698 година (изключение било направено единствено за православния патриарх). Това е една доста шокираща стъпка, в която мустаците се възприемали като символ на благочестивост и вярност.

Тези, които настоявали да ги запазят, трябвало да заплащат годишна такса, обвързана с доходите им.

Казвано ни е и че някои селяни запазили обръснатите си бради, за да не провокират гнева на светиите.

Но имало и логика в привидната лудост на Петър. Той разбирал, че външността и мислите са взаимосвързани и ако човек искал да промени едното, трябвало да промени и другото.

През 1700 година Петър издал декрет, по силата на който всички членове на царския двор трябвало да се обличат по западен маниер.

Панталоните и наметалата били приемливи, а кафтаните или прекалено „ориенталските“ дрехи – не.

Подобно на Кемал Ататюрк, два века по късно, той не проявявал толерантност към протестиращите или заговорниците, от които се отървавал хладнокръвно и безжалостно.

В социалните връзки, той завинаги прекратил практиката жените да нямат право да общуват с мъжете на публични места – традиция, която вероятно е била наследена от монголците.

Тези реформи спечелили на Петър някои доста големи врагове сред духовенството.

В продължение на векове, руското църковно настоятелство е държало почти изцяло монопола над образованието и социалния живот в провинцията. Реформите на Петър заплашвали да разрушат тези основи и духовниците разпознали в него голям враг на традиционните схващания. Те, също така го подозирали заради твърде многото му и тесни контакти със западния свят – факт, който на тях се струвал като нещо, което превърнало Петър в почти атеист.

Петър не помогнал много за затопляне на отношенията с духовенството, особено като се подигравал на ритуалите и фолклорните им методи. Така, както той виждал нещата, негова отговорност е било да изведе Русия на едно ниво с останалите напреднали нации в света и съпротивата на духовенството срещу това нямало да бъде толерирана.

Петър временно разрешил този проблем като се самопровъзгласил за глава на православната църква през 1700 година, когато патриарх Адриан починал. Той не посочил наследник и отишъл дори по-далеч, като през 1721 година забранил изцяло титлата патриарх. Вместо това, той създал съвет от духовници, които сам бил избрал. С вземането на тази мярка, църквата ефективно се превърнала в средство, използвано от държавата. Недоволството на духовниците имало голям отзвук, но Петър мъдро отказвал да влиза в диспути със свещениците по повод религиозните доктрини. Той се интересувал от властта, не от теологията.

Бавно той постигнал прогрес в индустриализацията. Това, в интерес на истината, можело да се постигне само с помощта на диктаторска власт и затова той реорганизирал традиционната руска боярска система. На мястото на старата аристокрация се издигнала нова такава, базирана на военната и гражданската функции. Управлението му довело до успех в областта на минната и текстилната индустрия. Когато Петър починал през 1725 година, Русия вече изнасяла желязо и финансираните от държавата фабрики имали умерена печалба от продажбата на текстил.

Протекционистки тарифи били използвани за защита на новите индустрии от чуждестранния внос. За да плати за всичко това, Петър си позволявал да налага такси на всеки в държавата, спрямо границите на неговата търпимост.

Приходите от данъци нараснали от 1,4 милиона рубли през 1680 година до 8,5 милиона през 1724 година. По-голямата част от тези данъци били използвани за военните.

Петър имал амбициозни планове и по повод образованието. Той заповядал старата славянска азбука да бъде заменена с нова система (базирана на гръцките букви). Той внесъл печатни преси, основал институти и организирал създаването на професионални асоциации, които да разпространят идеите, които по него време били популярни в Западна Европа.

И какъв е бил резултатът от тези усилия? Като цяло, хората, които въвеждат реформи, не се ползват с много голяма популярност, тъй като по начало им се налага да фокусират вниманието си в множество посоки. Крепостните селяни, вече свикнали на сурови условия на живот, се оказали в положение на плащане на данъци до безкрай. Москва се оказала пълна с бедняци, които ту ограбвали, ту просели. Благородниците мразели Петър също толкова силно, колкото френските благородници мразели Ришельо, по една и съща причина – защото той ги принудил да служат на нацията, а не на самите себе си.

С нарастването на непопулярността си, Петър все повече си служел с камшика и с тъмницата, за да може да налага идеите си. Вероятно не е имало друг начин. Но най-малкото неговият пример е посочил пътя на бъдещите авторитарни лидери на Русия в съвременния свят.

Някои от неговите постижения били от огромно значение и се запазили през вековете, други – не. В историята, дори великите мъже трябва да се съобразят с границите на собствената си епоха и да се опитат да съобразят собствените си амбиции с възможностите, които им се предлагат при наличните в момента обстоятелства. Именно по това тънко въже ходят великите мъже на историята.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title