background img
мар. 31, 2017
4667 Views

Рим, Колизеумът и гладиаторите

Автор:

Колизеумът в Рим е един от символите на Римската империя. Според едно от пророчествата – разруши ли се Колизеумът, и светът ще свърши. Той винаги е привличал хората със своята магия.

Колизеумът започва да се строи през 75 година. Името идва от латинската дума colosseus, което означава “колосален, огромен”.

И наистина – той е бил най-големият амфитеатър в античния свят. Мащабите му са такива, че и днешните стадиони не могат да го надминат. Бил  дълъг 188 метра, широк – 156 и висок повече от 48 метра. Побирал е около 52 000 зрители, но често при големи представления е можел да събере 80 000.

Разделен е на три реда, според зрителите. На най-хубавите места, на първия ред бил елитът на Рим, най-богатите търговци, чуждестранни посланици. Вторият ред бил предназначен за средното съсловие а последния трети ред – за плебеите. В най-горните редове седели робите, които повдигали асансьорите и моряците от военния флот, които с помощта на въжетата се грижели за огромните ленени платна, които пазели сянка на зрителите.

Всички можели да посещават безплатно Колизеума. Освен безплатния вход за бедните римляни били предназначени подаръци от императора: продукти, брашно. Максимата “Хляб и зрелища” в действие.

Подземията на Колизеума били големи колкото и надземната част. Там се намирали помещенията на гладиаторите, на животните, лечебницата, хранилищата, моргата, шахтата за изхвърляне на труповете на хора и животни, стаи за изтезания, карцери.

Когато започвали да строят Колизеума, в неговите основи били хвърлени 77 живи роби. Тяхното предназначение било да бъдат вградени в сградата, за да я пазят – за цели 77 века. Така и се родило това пророчество: че докато Колизеумът стои и Рим ще стои, но падне ли, изчезне ли Колизеумът – и Рим ще падне, ще настъпи края на света!”

Гладиатори обикновено били военнопленници, роби от различни племена. Може би най-известният гладиатор е тракиецът Спартак. Граждани на Римската империя също са могли да бъдат гладиатори, но само ако били осъдени от съда. Свободните римски граждани също можели да станат гладиатори, ако желаели да се бият за слава и богатство.

Най-добрите гладиатори получавали подаръци от публиката: пари, скъпоценности, украшения. Примерно, известният гладиатор Спикул бил дарен от Нерон с цял дворец и земя близо до Рим.

Но безспорно най-ценният подарък за всички гладиатори бил дървеният меч. Всеки, който получавал дървен меч е получавал и своята свобода.

Един от най-известните и най-добри гладиатори в Рим бил Флам, който няколко пъти бил удостояван с дървения меч. Но всеки път отказвал да го получи. Целта му била не само да получи своята свобода, но и да стане богат. Напуснал гладиаторите едва когато станал много богат и известен.

Всички се надпреварвали да организират по-големи, запомнящи се игри, да надминат другите в организацията. А това съответно означава игрите да бъдат по-кървави, да с много убийства на гладиатори, животни. Нерядко се стига до убийството на хиляди хора и животни само в едни игри. И всичко това за забавление на управляващите и хората.

Безспорно, има още много факти, които могат да се споменат от многовековната история на Колизеума. Но не мога да изброя всички, за това ще завърша с нещо интересно. И впечатляващо.

Гладиаторите, които се биели с животни се казвали бестиарии. Те не само се биели с животните, но и също така и ги дресирали, обучавали, грижели се за тях. А когато излизали на арената за поредната битка се внимавало да не се паднат заедно, заради изградената дружба между животно и човек. Но един път станала грешка.

На един от бестиариите възложили да отгледа и дресира докарана от Африка малка горила. Когато горилата станала голяма, започнали да я пускат на арената да се бие с други животни.

Казват, че огромното животно само с един удар е прекършвало гръбнака на леопард, с лекота удушавал мечка или разчеквал челюстта на лъв, на крокодилите строшавал черепа, а на биволите извивал шията йм.

След като свършила програмата с животните, го пуснали да се бие и срещу гладиаторите. Изхода бил ясен – почти веднага горилата се справила с тях. След тях изпратили още гладиатори. И тогава била допусната грешката – по невнимание изкарали и човека, обучавал горилата.

Горилата отново се справила с гладиаторите-бастиарии. Били въоръжени с щитове и мечове, но пак били по-слаби от животното. То отново с лекота ги победило. Останал последен дресьорът на горилата. За това време, през което били заедно, те изградили приятелство, което не могло да бъде разрушено от никой.

Горилата отказала да се бие срещу своя приятел. Захвърлила копието, с което била въоръжена и му обърнала гръб. Не искала да нарани приятеля си.

Публиката въобще не се трогнала от това. Те жадували за кръв. Искали смърт на всяка цена, настоявали гладиаторът да убие животното. Гладиаторът трябвало да се подчини, приближил се с оръжието си до горилата… но тя вече била мъртва. Без и една драскотина.

Горилата умряла от мъка. Тя имала по-добро сърце от всички присъстващи в Колизеума. Не понесла ситуацията, че трябва да се бие срещу своя приятел.

Колизеумът – една срамна част от историята на Рим. Времена, в които хората се радвали на убийството на други хора. По най-жестокия начин. Хляб и зрелища.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title