Розалия Землячка станала първата жена в Съветска Русия, наградена с орден „Червено знаме“.
Но нейният подвиг не се състоял в спасяването на нечий живот, а напротив – в масовите убийства на хиляди хора. В съветските вестници от онова време така писали за Розалия Самойловна: „Землячка е невероятна личност. Тя не се уморява да се грижи за хората. Тя работи, без да щади силата си.
Обаче писателят Иван Шмельов, който бил пряк очевидец на червения терор на Землячка в действие, я определя така: „Звяр в човешки облик!“
Розалия е родена в заможно еврейско семейство, неин баща е богатият търговец Самуил Залкинд. Още от дете момичето се различавало от връстниците си: не го привличали нито тоалети, нито забавления. През цялото време тя предпочитала да прекарва времето си в четене, и то не на любовни романи – а на сериозна литература. Особено харесвала историята и социологията, а „Капиталът“ на Маркс бил едва ли не настолната й книга.
След като завършила гимназия, Розалия заминала за Франция, където учила медицина в Лионския университет. Именно тогава в ръцете й попаднала брошурата на Улянов-Ленин „Какво представляват „приятелите на народа“. Розалия била толкова вдъхновена от идеите на Владимир Илич, че станала член на социал-демократическото движение и професионален революционер. Срещнала се с Ленин, който оценил предаността й към революционните идеи – и тя станала негова връзка с организациите в Русия. Така се появил нейният псевдоним, който впоследствие се превърнал във фамилно име – Землячка.
Първият си опит за убийство на „бели“, а тогава все още просто офицери, Землячка набрала по време на революцията от 1905 година. Според историците, Розалия участвала в боевете на барикадите и понякога лично заставала зад картечница. През този период тя предпочитала да бъде наричана с едно от партийните й имена – Демон.
Но цялата й демонична същност се изявила през 1920-1921 г., когато бил назначена за изпълнителен секретар на Кримския регионален комитет на болшевишката партия. Заедно с унгареца Бела Кун, който бил нейният непосредствен началник, тя организирала „чистки“ на полуострова – в резултат на което хиляди „белогвардейци“, техни „съучастници“, симпатизанти и просто мирни жители на Крим били избити. Според някои очевидци, били разстрелвани дори жени с децата им. Цифрите на екзекутираните варират от 13 до 120 хиляди, но повечето историци споделят мнението, че били някъде около 50 хиляди.
Въпросът бил в това, че в един момент вестник „Правда“ публикувал апел към войниците и офицерите от армията на Врангел: „Преминете на наша страна и никой няма да ви преследва!“. Мнозина от тях повярвали на болшевишкия официоз и останали в Русия – пък и нямало достатъчно кораби, с които да напуснат Крим.
Допускат, че Ленин лично е наредил „прочистването“ на полуострова от контрареволюционерите, но се смята, че непосредствената заповед е дошла от Дзержински: „Вземете всички мерки нито един белогвардеец да не стигне до континенталната част от Крим… Ще бъде най-голямо нещастие за републиката, ако успеят да се промъкнат“. Имало и други, по-конкретни инструкции от висшето ръководство.
Така започнал червеният терор в Крим. Отначало, както свидетелстват очевидци, картечниците изобщо не замлъквали. Но в един момент Землячка решила да икономисва боеприпасите. Именно на нея приписват фразата: „Жалко е да хабим патрони за тях. Да се давят! Всички!“
Заповедта била изпълнена. Белогвардейците били натоварвани на шлепове, връзвали им камъни за краката и ги бутали в морето. Понеже шлеповете не навлизали навътре, а спирали недалеч от брега, през прозрачната вода се виждали хиляди изправени удавници, които се полюшвали под вълните – камъните на краката им ги държали прави.
А за някои не хабели дори камъни – завързвали по няколко души с тел и ги хвърляли във водата. Като се има предвид увлечението на болшевиките по история на Френската революция от 1789 г., може да се предположи, че тук болшевиките използвали опита на френските революционери при потушаване на селското въстание във Вандея – където по същия начин били удавяни селяните във водите на Лоара.
Революционното усърдие на Землячка ужасявало дори нейните съратници. Някои членове на болшевишката партия даже писали до Москва, та оттам да я озаптят. Но явно „по-горе“ били доволни от зверствата на „Демона“ на революцията. Така Землячка станала първата жена в Страната на Съветите, удостоена с най-високата тогава съветска награда – ордена „Червено знаме“.
Може би тази страница от историята така и щяла да си остане затворена, ако всичко това не било наблюдавано от писателя Иван Сергеевич Шмельов, който по това време живеел в кримския град Алуща. Неговията син Сергей, офицер в царската армия, бил арестуван и разстрелян. Шмельов дълго обикалял, опитвайки се да разбере поне къде е погребан синът му – но така и не узнал. Цялата болка от собствената си мъка и трагедията на целия народ той излял в романа си „Слънцето на мъртвите“:
„Нови творци на живота, откъде сте вие?! С безогледна лекота безразсъдно разпиляхте всичко, събрано от руския народ! Осквернихте гробницата на светиите и чуждият за вас прах на свети Александър, бореца за Русия, разтревожихте в неговия вечен сън. Разкъсвате самата памет на Русия, изтривате имената-лица. Самото нейно име взехте и я пръснахте по света безименна, без да помни своя род. О, Русия! С какви магии те омагьосаха, с какво вино те упоиха?“.
А Розалия Землячка спокойно живяла 70 години. Тя заемала добри позиции във властта и умряла през 1947 г. на 24 януари – датата на смърта на своя идол Ленин.
За срам на Русия урната с нейната пепел до ден-днешен лежи погребана при едно от свещените места на страната – стената на Кремъл.
–
