Началото на XVII-ти век в Русия било белязано с дълбока политическа и военна криза, известна по-късно като „Смутното време“ или просто „смута“.
Към есента на 1611 г. Русия била в състояние на пълна разруха. Страната се разкъсвала от болярски междуособици за овакантения трон. В същото време започнали външни нашествия. От север нахлули шведите. Поляците окупирали Москва, отдавна вече били обсадили Смоленск. Но всяко зло за добро: така гражданската вътрешна война започнала да утихва, превръщайки се в освободително движение срещу нашествениците.
През февруари-март 1611 г. възникнало Първото руско опълчение. Опълченците тръгнали към Москва. В столицата избухнало въстание срещу полския гарнизон, който бил окупирал града. В Москва нахлул авангардът на опълченците, предвождан от княз Дмитрий Пожарски. Полският гарнизон започнал да отстъпва от позициите си. Но тогава поляците подпалили дървените къщи в столицата, каквито били повече от сградите. Хората се спуснали да спасяват семействата и имуществото си.
Поляците се укрили в каменните крепости на Кремъл и квартала Китай-город. Опълченците, отстъпили, спасявайки се от огъня, като отнесли тежко ранения княз Пожарски. Малка част от тях заедно с 4 хиляди казаци начело с болярина Дмитрий Трубецкой останали и продължили да държат в обсада полския гарнизон.
Но руските поражения продължавали. На 3 юни 1611 г. Смоленск паднал след почти 2-годишна обсада. На 16 юли 1611 г. шведският генерал Делагарди почти без съпротива превзел Новгород и сключил с градските власти споразумение за създаването на отделна държава, васал на Швеция. Шведите се надявали да поставят на руският престол сина на своя крал Карл IX – принц Карл-Филип.
Населението на Русия вече било изморено от боричканията между различните болярски родове. Всички искали да бъде избран легитимен цар. Тази идея изразил в свой призив към съгражданите си Кузма Минин, богат жител на Нижни Новгород. Той заявил, че Москва трябва да бъде освободена от поляците, и царят да бъде избран там.
Кузма Минин получил необикновено звание – „избран човек от цялата земя“. После започнал да събира дарения за ново опълчение, като сам дал всичките си спестявания и част от своето имущество. Към Нижни Новгород започнали да се стичат боляри, стрелци и казаци. Формирали се боеспособни полкове.
Опълченците били разделени на 4 категории – конни боляри, стрелци и „пушкари“ (артилеристи), казаци и „посох“ (опълченци, които не умеели да се бият, но помагали в обоза). За върховен воевода на Второто опълчевние поканили княз Дмитрий Михайлович Пожарски, известен със своята лична храброст и честност. По това време той лекувал раните си в своя роден град Суздал, но приел поканата.
През юли 1612 г. в помощ на 3-хилядния полски гарнизон в Москва тръгнал от Литва хетман Ходкевич с 15 хиляди войници, предимно кавалерия, и обоз с храна. Това бил известен пълководец, разгромил шведите в Ливония.
Пожарски и Минин разбирали, че трябва да стигнат в Москва преди Ходкевич. На 24 юли 1612 г. предните дозори на Второто опълчение вече били при Москва. Опълченците залавяли куриерите, които полският гарнизон в Кремъл изпращал до Ходкевич. В нощта на 19 срещу 20 август главните сили на Второто опълчение също вече се озовали под Москва – около 15 хиляди души.
Ходкевич напредвал по пътя откъм Смоленск. Сутринта на 22 август 1612 г. той се появил пред Москва. Прочутите полски „крилати хусари“ – най-добрата кавалерия на тогавашна Европа, опитали в движение да влязат в столицата, но били отблъснати от опълченците на Пожарски. Тогава хетманът вкарал всичките си полкове в битката. Някои полски части успели да влязат в Москва, но елитните руски болярски сотни ги принудили да отстъпят.
Решаващата битка се състояла на 24 август 1612 г. Ходкевич атакувал с всичките си сили. Опълченците отстъпили зад Москва-река. Четири хиляди казаци начело с Дмитрий Трубецкой избягали към Новодевичия манастир. Поляците необезпокоявано докарали обоза си с хранителните припаси, за да го вкарат в града.
В този напрегнат момент монахът-писател Авраамий Палицин отишъл при казаците и започна да ги убеждава да не отстъпват от бойното поле. Вдъхновени от думите му и без да чакат заповед от Трубецкой, те атакували отново поляците и превзели по-голямата част от полския обоз.
Свечерявало се, а резултатът от битката оставал неясен. Изведнъж Кузма Минин решил сам да възглави атаката. Заедно с 300 боляри той прекосил реката и нападнал поляците, които били напълно изненадани. Редиците им се разбъркали. Тогава Пожарски бързо хвърлил стрелците в битката. А от всички страни казаците на Трубецкой препускали на помощ.
Това решило изхода от сражението. Ходкевич се оттеглил, а на 25 август излязъл на Смоленския път и тръгнал обратно към Литва. Изтощеният от глад полски гарнизон в Кремъл, наброяващ 3 хиляди души, се предал на 5 ноември. Полският крал Сигзмунд III през декември тръгнал с армията си към Москва, но под Волоколамск претърпял поражение от руските полкове и отстъпил.
През януари 1613 г. в столицата се събрал Земски събор, който на 21 февруари избрал за цар 16-годишния Михаил Романов. Така се възцарила династията Романови, която тепърва щяла да превърне Русия във велика империя. „Смутата“ приключила.
