Руско-турската война от 1877–1878 г., позната в българската история като Освободителната война, представлява един от най-значимите военнополитически конфликти на XIX век на Балканите. Тази война не е изолиран военен сблъсък между две империи, а кулминация на дълбоки геополитически процеси, националноосвободителни движения и международни дипломатически напрежения. За България руско-турската война има съдбоносно значение, тъй като води до възстановяването на българската държавност след близо петвековно турско робство.
Предпоставки за руско-турската война
Причините за избухването на войната са комплексни. През XIX век Османската империя постепенно губи позиции и е определяна от европейските държави като „болният човек на Европа“. Националните движения сред балканските народи се засилват, а стремежът към автономия или независимост става все по-осезаем.
Особено важен момент преди руско-турската война е Априлското въстание от 1876 г. в българските земи. Жестокото му потушаване предизвиква силен международен отзвук. Европейската общественост, благодарение на публикации на журналисти и дипломати и на апелите на българския, научава за извършените кланета. Тези събития поставят българския въпрос в центъра на международната политика.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
