Санстефанският договор е един от най-важните дипломатически актове в българската история. Подписан на 3 март 1878 г. между Руската и Османската империя, той формално слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. За българския народ Санстефанския договор символизира възстановяването на държавността след близо пет века османско владичество. Макар и впоследствие ревизиран на Берлинския конгрес, този договор остава траен ориентир в националната историческа памет.
Историческият контекст на Санстефанския договор
За да се разбере значението на Санстефанския договор, е необходимо да се разгледа контекстът, в който той възниква. Руско-турската война избухва през април 1877 г. след поредица от международни напрежения, включително Априлското въстание и неговото жестоко потушаване. Русия обявява война на Османската империя с официален мотив защита на християнското население в Балканските провинции.
След тежки сражения при Плевен, Шипка и зимното преминаване на Балкана, руските войски достигат до предградията на Цариград. Османската империя, изправена пред военен крах, иска примирие. Преговорите се провеждат в малкото селище Сан Стефано (днешен Йешилкьой), близо до Цариград, където на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанския договор.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
