мар. 6, 2021
306 Views

Пирогов доказва, че военният лекар помага на ранените, а не на смъртта

Автор:

През 1810 г. никой не би могъл да си представи, че тринадесетото дете в семейството на военния касиер майор Иван Иванович Пирогов и Елисавета Ивановна ще се превърне не само в гордостта на семейството, но и ще прослави страната си по целия свят. Николай Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекувал брат му от настинка, прави толкова невероятно впечатление на малкия Коля, че на 14-годишна възраст, след като успял да добави още две години чрез измама, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като завършва на седемнадесет години и половина университета, Пирогов е одобрен за лекар и с най-добрите завършили е изпратен в Берлин и Париж за стаж. На 26-годишна възраст той вече получава титлата професор и дори оглавява хирургична клиника в университета в Дорпат. След 5 години той е поканен в Императорската медицинска и хирургическа академия, където неговото медицинско изкуство процъфтява. Там той, по-специално, се занимава с обучение на военни лекари на нови методи на лечение, разработени лично от него….

Н. И. Пирогов (1875). Уикипедия

„Ампутирайте! Но бързо!”

Нивото на развитие на военната медицина през почти целия 19 век било такова, че войник от която и да е европейска армия било много по-вероятно да умре от едра шарка, скорбут или кървава диария, отколкото от вражески огън. По време на потушаването на полското въстание (1863-1864 г.) Московският полк на гвардейските войски загубил 10 души в сражение и 142 загинали от болести. По времето на Кримската война лекарят на 17-та дивизия си спомня, че на 1000 войници се падал един лекар, който имал един „счупен ланцет“ и то чужд. Гореспоменатият ланцет, предшественик на хирургическия скалпел, се използвал основно за ампутация при наранявания на ръцете и краката. При липсата на антисептици, които ще бъдат открити по-късно – през 1865 г., отрязването на крайниците е единственият начин да се предотврати смъртоносната гангрена. Затова във всички армии по света хирурзите, които режат бързо, били особено ценени – така че пациентът да се мъчи по-малко. Например, Главният хирург на армията на Наполеон – Лари, се прочул с факта, че за 36 часа на операционната маса след битката при Бородино направил 200 ампутации.

Надежда – под упойка

Приблизително това състояние на военната медицина заварил Пирогов, когато през 1847 г. той за първи път влиза в армията в Кавказ. Тогава село Солено влиза в историята на медицината като място, където етерът е използван за първи път като упойка в полеви условия. Това бил съвсем нов метод. Пирогов оперирал специално в присъствието на други ранени, за да убеди всички в облекчаващия болката ефект на етерните пари. Около 100 операции, извършени директно от него, по време на които не се чува нито един писък, били възприети от ранените като чудо. Етерната анестезия позволява на хирурга в обсадения Севастопол през 1854-1855 г. да оперира на три маси едновременно. Тогава извършвал десетки операции на ден. Вярата на защитниците на Севастопол в техния лекар била толкова голяма, че веднъж в превързочната, където бил Пирогов, докарали войник без глава, носели я отделно, и му я подали с думите: „Нека господин Пирогов да я пришие. Той може да направи всичко.” Основният принос на професора във военната медицина, обаче, не е свързан с традиционното лечение. Пирогов пръв доказал, че административните дейности на бойното поле – оборудване на болница, извеждане на ранените, грижи за лекарства – са не по-малко, ако не и по-важни от добрия лекар и остър ланцет. В условия, когато пътят от Севастопол до Симферопол отнема два дни, ранените често завиждали на убитите. Фактът, че евакуационната служба скоро се появява в руската армия, също се дължи на Пирогов.

Н. И. Пирогов в албум на отличените хора във войната от 1853–1856 г. Уикипедия

След обявяване на Руско-турската освободителна война, руският император Александър II моли Пирогов, който по това време е вече на 67 години, да помогне за организирането на военните болници в България. Пирогов получил неограничени права за действие и на 10 октомври 1877 г. пристига на наша територия.

След престоя в Горна Студена, където била Главната квартира на руската армия, хирургът се установява в с. Бохот, близо до обсадения Плевен.

Пирогов изцяло организира медицинско обслужване на боевете за превземането на силно укрепения Горни Дъбник. Стриктен план е направен за най-ефективно разположение на превързочните пунктове. Създава се централен превързочен пункт, който бил на 6 км от фронта в село Садовец. Така ранените бързо успявали да се придвижат военновременната болница в Бохот.

По време на Освободителната война Пирогов посещава 10 от 13-те руски военновременни болници, 10 лазарета и 3 аптечни склада, изминавайки почти 700 км. Уважаваният лекар бил и на трите направления на руската армия: в Източното направление, в Южното направление и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е работил най-продължително.

Фрагмент с Пирогов (в центъра) от панорамата “Защитата на Севастопол”. Снимка: Уикипедия

През 1881 г., когато Н. И. Пирогов отбелязва 50-годишнината от своята дейност, Обществото на кишиневските лекари се обръща към него със следните думи: „Съвременният руски лекар знае само едно за Николай Пирогов, че той е единственият и незаменим учител“. Освен учител, имайки предвид основните му постижения във военно-полевата медицина, той е истински гениий в медицината.

Именно той за първи път въвежда задължителното първично сортиране на ранените. Медикът ги разделял на четири групи. За смъртно ранените се грижели свещеници и медицински сестри. Със сериозно ранените, нуждаещи се от спешна помощ, лекарят се заемал веднага. Тези, които не се нуждаели от спешна операция, били изпращани в тила. Леко ранените, които можели бързо да бъдат върнати на фронта, били лекувани от фелдшери.

Още преди появата на антисептиците, той отделял ранените с гнойни и гангренозни усложнения от тези, чиито рани били чисти. Това помагало да се избегне разпространението на инфекцията.

В Севастопол той въвежда традицията да се използва женски персонал в грижата за ранените във военните болници.

Пирогов е първият, който широко използва гипсовата отливка. Преди това гипсът почти никога не се използвал в медицината. С ограничена употреба била нишестената превръзка, бавно съхнеща, напоена от гной и кръв и изключително неудобна в полеви условия.

Великият лекар първи въвежда принципа на „спестяващо“ лечение на огнестрелни рани, което в много случаи избягва ампутацията.

Ако трябва да обобщим фактите от живота на Пирогов, които го правят велик в областта на медицината:

  1. Основното постижение в живота на Николай Пирогов несъмнено е фактът, че именно той е изобретил съвременната анестезия. По това време това било невероятно нововъведение, което позволило на пациентите да бъдат обезболени преди операцията.
  2. Великият лекар и учен бил смел. В кратката биография на Николай Пирогов се споменава, че той е участвал доброволно в 4 войни, но обикновено без да се посочват причините. Всъщност Николай Иванович всеки път ходел до най-горещите точки, за да изпробва на практика нови методи на лечение. Къде другаде можете да намерите повече пациенти за операция, ако не на фронтовата линия?
  3. Предвид примитивните технологии от 19-ти век, смъртността сред пациентите, изискващи сложни операции, е висока. Пациентите на Пирогов, обаче, оцеляват много по-често и успешно се възстановяват, в сравнение с пациентите на неговите колеги хирурзи. Причината е проста – Николай Иванович постоянно изобретявал нещо ново, подобрявайки методите си.
  4. Мечтата да стане лекар узрява в главата му като дете.
  5. В допълнение към анестезията, Пирогов прави много други изобретения, които издигнали медицината. И така, той изобретява гипсова отливка за фиксиране на костите след фрактура, разработва основите на топографската анатомия и е първият в света, който използва уникално изкуствено съединение за удължаване на прекалено къса кост.
  6. В допълнение към хирургията, той има огромен принос за развитието на анатомията като цяло. През годините Николай Пирогов е направил хиляди аутопсии, изучавайки и най-малките детайли от човешкото тяло.
  7. Той има не по-малко важно влияние върху полевата медицина. Пирогов, първо, бил първият, който започнал да използва труда на помощен медицински персонал, като по този начин основал професията на медицинска сестра. И второ, именно той е създал сортирането на ранените. Това спомага за драстично намаляване на смъртността сред войниците.
  8. По време на една от войните Николай Пирогов оперира едновременно на три хирургически маси (с помощта на отряд от други хирурзи) и всяка операция му отнема средно около 10,5 минути. Общо по време на войната той е провел около 5000 операции.
  9. Не е известно със сигурност колко операции е извършил Пирогов през живота си, но броят им надхвърля 100 000. Той спира да оперира, след като съпругата му умира при раждане. Оттогава брилянтният хирург се е фокусирал изцяло върху научната медицинска дейност, но самият той никога повече не е пипнал скалпела.
  10. В имението си, разположено на територията на съвременна Украйна, Николай Иванович оборудвал безплатна болница. Всички пациенти приемал там, без изключение, и до края на живота си Пирогов живеел в това имение, оставяйки го само за кратко.

 

Интериорът на музея на имението на Пирогов във Виница. Снимка: Уикипедия

Не случайно центърът за Спешна помощ в София се казва „Пирогов“. Така се отдава почит на човекът, който се грижи неуморно за ранените бойци по време на Руско-турската освободителна война. Той е указал първите стъпки за здравеопазването и спешната помощ в страната ни, а в световен план е основоположник на военната хирургия.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
Личности · Наука · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu