Пирогов доказва, че военният лекар помага на ранените, а не на смъртта

През 1810 г. никой не би могъл да си представи, че тринадесетото дете в семейството на военния касиер майор Иван Иванович Пирогов и Елисавета Ивановна ще се превърне не само в гордостта на семейството, но и ще прослави страната си по целия свят. Николай Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекувал брат му от настинка, прави толкова невероятно впечатление на малкия Коля, че на 14-годишна възраст, след като успял да добави още две години чрез измама, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като завършва на седемнадесет години и половина университета, Пирогов е одобрен за лекар и с най-добрите завършили е изпратен в Берлин и Париж за стаж. На 26-годишна възраст той вече получава титлата професор и дори оглавява хирургична клиника в университета в Дорпат. След 5 години той е поканен в Императорската медицинска и хирургическа академия, където неговото медицинско изкуство процъфтява. Там той, по-специално, се занимава с обучение на военни лекари на нови методи на лечение, разработени лично от него….

„Ампутирайте! Но бързо!”

Нивото на развитие на военната медицина през почти целия 19 век било такова, че войник от която и да е европейска армия било много по-вероятно да умре от едра шарка, скорбут или кървава диария, отколкото от вражески огън. По време на потушаването на полското въстание (1863-1864 г.) Московският полк на гвардейските войски загубил 10 души в сражение и 142 загинали от болести. По времето на Кримската война лекарят на 17-та дивизия си спомня, че на 1000 войници се падал един лекар, който имал един „счупен ланцет“ и то чужд. Гореспоменатият ланцет, предшественик на хирургическия скалпел, се използвал основно за ампутация при наранявания на ръцете и краката. При липсата на антисептици, които ще бъдат открити по-късно – през 1865 г., отрязването на крайниците е единственият начин да се предотврати смъртоносната гангрена. Затова във всички армии по света хирурзите, които режат бързо, били особено ценени – така че пациентът да се мъчи по-малко. Например, Главният хирург на армията на Наполеон – Лари, се прочул с факта, че за 36 часа на операционната маса след битката при Бородино направил 200 ампутации.

Надежда – под упойка

Приблизително това състояние на военната медицина заварил Пирогов, когато през 1847 г. той за първи път влиза в армията в Кавказ. Тогава село Солено влиза в историята на медицината като място, където етерът е използван за първи път като упойка в полеви условия. Това бил съвсем нов метод. Пирогов оперирал специално в присъствието на други ранени, за да убеди всички в облекчаващия болката ефект на етерните пари. Около 100 операции, извършени директно от него, по време на които не се чува нито един писък, били възприети от ранените като чудо. Етерната анестезия позволява на хирурга в обсадения Севастопол през 1854-1855 г. да оперира на три маси едновременно. Тогава извършвал десетки операции на ден. Вярата на защитниците на Севастопол в техния лекар била толкова голяма, че веднъж в превързочната, където бил Пирогов, докарали войник без глава, носели я отделно, и му я подали с думите: „Нека господин Пирогов да я пришие. Той може да направи всичко.” Основният принос на професора във военната медицина, обаче, не е свързан с традиционното лечение. Пирогов пръв доказал, че административните дейности на бойното поле – оборудване на болница, извеждане на ранените, грижи за лекарства – са не по-малко, ако не и по-важни от добрия лекар и остър ланцет. В условия, когато пътят от Севастопол до Симферопол отнема два дни, ранените често завиждали на убитите. Фактът, че евакуационната служба скоро се появява в руската армия, също се дължи на Пирогов.