На 25 април 1945 г. в покрайнините на германския град Торгау, на брега на река Елба, се срещнали съюзниците на антихитлеристката коалиция – въоръжените сили на СССР и САЩ. Това събитие имало както стратегическо военно, така и голямо политическо значение. От този момент Германия била разделена на две части и това нейно състояние продължило 45 години до обединението им през 1990 г.
Но тогава, през април 1945-та, когато оставали само няколко дни до края на най-жестоката война през ХХ век, войниците и офицерите от съюзническите армии не мислели за стратегия и политика. Изпълвали ги радост и гордост: те, войници от различни народи, различни държави и с политически възгледи, се оказали в състояние да победят такъв страшен враг като германския фашизъм. Несъмнено армиите, напредващи една срещу друга, очаквали тази среща и се подготвяли за нея. И съветските, и американските войски получили подробни указания от командванията си как да постъпват в случай на внезапна среща. Никой не знаел мястото и часа, когато тя щяла да се случи.
Затова в частите на американската армия била разпространена брошура, която описвала униформите, навиците и поведението на руснаците. Книжката се наричала „Нашият съюзник – Червената армия“. Тя била и с доста многобройни илюстрации, най-вече на военната символика на СССР, силуети на съветска бойна техника и т. н.
Изданието цитирало и най-често срещаните руски изрази в английска транскрипция, подходящи за такива обстоятелства.
Например при среща с руските патрули, при команда „Стой! Кто идет?“, трябвало да се каже следното: „Ya-a-mee-ree-kahn-skee bo-yetc“. Възпроизвеждали се и други фрази.
В брошурата имало също така и много илюстрации, които изобразявали униформата и знаците върху петлиците и пагоните на войниците и офицерите от различни части на Червената армия. Отделно били описани казаците, които за американците били истинска екзотика – според тях те задължително трябвало да са в бурки (специфичните казашки наметала) и с високи кожени шапки-папахи. Също така, по всяка вероятност, със сабя.
Брошурата съдържала много интересни (според американците) факти за съветските войници. Били описани кулинарни навици и предпочитания на руснаците, други битови детайли. Някои от тях са доста смешни за руския читател, но в общи линии брошурата е написана доброжелателно и с уважение към съветските войници.
Ето откъс от този исторически документ: „Не забравяйте, че това са хората, които спряха германците в близост до Москва и в Сталинград, че са изминали 2000 мили из Европа. Ако можехте да видите пътя им, щяхте да разберете цената, платена от Червената армия“.
Съветските войски също били съответно инструктирани.
Въобще, на военнослужещите от двете страни се предписвало да се държат най-коректно и приятелски, въпреки че последният израз бил излишен.
При срещата обикновените войници, както руски, така и американски били не просто приятели, а общували като истински другари по оръжие, каквито били в действителност.
Може би е имало няколко срещи, приблизително по едно и също време. Но най-известната и най-подробно описаната се състояла на 25 април 1945 г. върху моста над река Елба, където лейтенантът от армията на САЩ Уилям Робъртсън и лейтенантът от Червената армия Александър Силвашко се срещнали и ръкували.
Снимките от това ръкостискане били отпечатани във вестниците по цял свят.
