В много легенди по цял свят се споменава някаква древна раса, която обитавала Земята преди хората. Повечето западноевропейски народи ги наричали елфи, скандинавците – алви, келтите – сиди, бретонците – коригани, индусите – гандхарви и апсари. Кои ли са те – най-старите обитатели на Земята?
В началото на 2000-те години в зоната на вечните снегове в Алпите бил открит замразен труп на човек. Благодарение на факта, че тялото постоянно се намирало при минусови температури, то било напълно запазено. Учените предположили, че това е човек на възраст около 40 години, който замръзнал в планината преди няколко хиляди години.
Оттук обаче започнали загадките. Неговите дрехи, обувки и лични вещи не можели да бъдат идентифицирани с никоя от известните на науката исторически и праисторически култури. Удивителен бил и видът му: съвсем пропорционално сложен, с идеално правилни, както показало компютърното моделиране, черти на лицето.
Но най-странна била костната тъкан. Въпреки, че по време на смъртта си бил на около 40 години, това фактически бил юноша. Костите и скелетът му все още се намирали в етап на формиране, както на днешно 16-годишно момче. Експертите стигнали до извода, че неговата зрялост трябвало да настъпи на около 100-годишна възраст, а като цяло да живее много по-дълго. Не е възможно човек в този случай да не си припомни легендите за вечно младите елфи.
Описанията на „първата раса“ в легендите и митовете на най-различни култури са изключително сходни. На първо място, онези същества се различавали от хората по ръст: или гиганти като келтските сиди и индуските гандхарви, или дребни като елфите и скандинавските алви. Но във всички случаи били стройни, елегантни и много красиви. Според някои легенди се отличавали с дълголетие – живеели до петстотин години и повече, а в други митове са направо безсмъртни. Деца раждали твърде рядко.
Тази „стара раса“ се заселвала далеч от хора – в пещери, кухи хълмове, гъсти гори, на уединени острови. Били изкусни майстори: изделията им многократно превъзхождали предметите, направени от хората. В митовете на всички култури по-старата раса е надарена с вродени магически способности, а юношите и девойките й са извънредно талантливи в музиката, пеенето и танците. Мелодиите на елфите, които обожавали танците на лунна светлина, оживявали дори околната природа.
Независимо, че „старата раса“ живеела отделно, тя имала многобройни контакти с хора, за които разказват легенди, митове, древни и средновековни хроники. Взаимоотношенията били най-различни. Често другият народ бил в ролята на наставници, които учели на различни изкуства и магически похвати. Нерядко те давали на отделни хора чудотворни предмети, предсказвали бъдещето или ги надарявали с необикновени способности.
Те обаче не можели да търпят, когато хората се оказвали в ролята на неканени гости. Често убивали случайните свидетели на техните тайни срещи и ритуали. Според индийските легенди, всеки видял в планините призрачния „град на гандхарвите“, бил заплашен от нещастия или смърт.
Във всички легенди се твърди, че представители на старата раса обичали да крадат човешки деца, като в замяна им оставяли свои. Изследователи смятат, че това не било израз на враждебност, а принудена мярка – поради ниската си раждаемост „старата раса“ явно се нуждаела от обновяване на своя генофонд, иначе била обречена на измиране.
Между „старата раса“ и хората дори се сключвали бракове. В тях се раждали деца, които притежавали дълголетие и много дарования. Те често стават владетели или велики мъдреци – както, например, легендарния ирландски предсказател Фин. Той през III в. сл. Хр. оглавявал дружина воини, които живеели в гората и се били посветили на война и лов.
Разбира се, да се разчита само на митове и легенди, за да се докаже съществуването на праисторическа раса преди хората, е наивно. За щастие има няколко материални артефакта, които трудно могат да бъдат обяснени другояче.
Например, в музея на Ланкастър (Англия) се пази чаша, направена през ХІІ-ти век, както показва физикохимическият анализ. Но по онова време в Англия, а и в цяла Европа просто не е имало нито майстори, нито технологии, които да постигнат това качество и изящество на изработката. Според легендата, някакъв селянин се завръщал от гости късно вечерта покрай близките хълмове. В един от тях видял отворена врата и чул прекрасна музика. Пируващите били млади и необикновено красиви. Те му поднесли чаша вино. Селянинът хукнал да бяга заедно с чашата, а сътрапезниците не могли да го настигнат. Местният лорд видял чашата и му я отнел, след което я поднесъл като подарък на краля. Тя била предавана по наследство на английските монарси, докато се озовала в музея.
Друга невероятна находка е намерена на територията на днешна Украйна: зарове с нанесен върху тях лунен календар – такива и до ден-днешен се използват от врачки и астролози за „гадаене на бъдещето“. Календарът е очертан извънредно прецизно. Проблемът е само в това, че възрастта на заровете е определена на… 17 хиляди години. Как ли дивите племена по онова време са го изчислили и очертали?
Приблизително към XVII-XVIII вв. свидетелствата за срещи със „старата раса“ престават. И ако всяка трета средновековна легенда разказва за елфи и сиди, те вече били напълно забравени. В английските предания се твърди, че елфите се прибрали на легендарния остров Авалон, където спи и крал Артур.
Не ни остава нищо, освен да чакаме великият крал да се събуди. Тогава в блестящата му свита може би ще има и отряд прекрасни и могъщи елфи.
