Днес малко хора ще повярват в това, но имало времена, продължили, впрочем, до неотдавна, когато неодушевен предмет или животно можели да бъдат дадени под съд – и наказани!
Древногръцкият философ Платон пише в един от диалозите си: „Ако впрегатно или друго животно убие човек, роднините на жертвата могат да съдят животното за убийство… и ако животното загуби делото, имат право да го убият и изхвърлят от земята си. Ако някой е убит от неодушевен предмет, с изключение на гръмотевица или друго явление със свръхестествен произход, роднина може да определи някой съсед за съдия… и когато предметът загуби делото в съда, нека бъде изхвърлен извън границите“.
В средновековна Европа съществувала специална юридическа категория „deodand“ – тя се отнасяла за животни и предмети, които впоследствие се конфискували в полза на „Бога и кралството“ и ги продавали за някоя благородна кауза.
Цели векове имало стандартни видове фатални злополуки, които често водели до „деоданд“: например инциденти с лодки, коне, къщи, дървета и каруци. Също и по-драматични: хора били разкъсвани от вятърни мелници, върху им падали дървета, хапели ги свине, падали в бъчви с вряща бира, върху главите им се сгромолясвали бъчви с вино.
Когато виновници за произшествието били животни, често ги обесвали, изгаряли или погребвали живи. Онези, които били обвинени в несмъртоносни престъпления, били лишавани от свобода на обществено място. Към такива процеси се отнасяли толкова сериозно, както и към всяко друго съдебно производство – а като защитници на животните се изявявали професионални адвокати. Хората съдели магарета, бръмбари, бикове, гъсеници, петли, крави, кучета, делфини, змиорки, полски мишки, мухи, кози, скакалци, коне, насекоми, пиявици, змии, овце, охлюви, термити, гълъби, вълци, червеи, паразити.
Разбира се, някои днешни хора може да вдигнат пренебрежително рамене – но това само показва, че не се замислят достатъчно. Във всеки случаи, подобно отношение към животните очевидно демонстрира едно доста по-голямо уважение към тях, отколкото имат дори днешните зоозащитници. Та нали по този начин на животните им се признава правото да се изравнят с хората по отношение на законите? В епоха, когато нямало застраховки, един от начините да се създаде ред в хаоса бил животните и предметите да се направят отговорни за своите действия. Така или иначе, по този начин се задоволявало чувството за справедливост. Виновният, независимо какво представлявал, понасял своето наказание.
Така, например, през V-ти в. пр. Хр. статуята на прочутия олимпийски боксьор Теаген от Тасос паднала и убила един от неговите врагове, който, както пишат в хрониките, „всяка вечер идвал при бронзовата скулптура, за да я бие с камшик“. За наказание статуята била хвърлена в морето.
824 година. Къртиците около град Аоста (Италия) били дадени под съд за увреждане на посевите. Църковният съдия ги отлъчил от Църквата.
1267 г. Перачка паднала във вана с вряла вода и умряла. Ваната била обявена „деоданд“, конфискувана и продадена за 18 пенса.
1386 г. Свиня от селището Фалез в Нормандия била обвинена, че яде бебета. Тя била облечена в „нов мъжки костюм“ и обесена. До бесилката я придружавала въоръжена стража.
1522 г. Плъхове изяли огромно количество ечемик в Отун, Франция. За техен защитник бил назначен млад адвокат, който се справил блестящо със задачата си. Той постоянно пренасрочвал съдебното заседание с аргумента, че ответниците отказват да се явят в съда. Според него, те имали съвсем основателен мотив за това: страхували се от жестоките котки. Делото така си останало отложено во веки веков.
1545 г. Бръмбари-хоботници били изправени пред съд за унищожаването на лозята в Савоя (Франция). Ищците, естествено, били принудени да платят на своя адвокат, докато на бръмбарите бил предоставен служебен такъв. Изходът на делото не е известен.
1567 г. Свиня убила 4-месечно момиченце във Франция. Кралският прокурор постигнал тя да бъде обесена на едно дърво.
1591 г. Когато църковната камбана в Углич (Русия) забила в помен за Дмитрий, починалия син на цар Иван Грозни, местните чиновници я набили с камшик. След това свалили от камбаната езика й и го заточили в Сибир.
1690-те години. В Австрия куче ухапало за крака член на общински съвет. За наказание било вкарано за 1 година в затвора на градския пазар.
1716 г. Купчина дърва паднала и убила дете в Англия. Дървата били обявени за виновни и продадени за 30 шилинга, които били дадени на бащата.
1827 г. Върховният съд на САЩ отхвърлил иска на корабособственик да не бъде съден негов кораб, който се откъснал от котвата и причинил щети. Собственикът твърдял, че нито екипажът, нито корабът били виновни, просто котвената верига не издържала на бурята. Но, според съда „предметът в случая се счита за нарушител, по-точно, престъплението е свързано преди всичко с предмета“.
Подобно дело било възбудено отново в САЩ през 1844 г., когато съдия Джоузеф Стори заявил: „Кораб, който извърши агресия, се смята за престъпник“.
1941 г. В САЩ били унищожени 135 пакета фалшиви лекарства, след като федерален съдия разгледал дело, наречено по странния начин: „Съединените щати срещу 11¼ дузини опаковки, частично обозначени като „Прах срещу пиянство за госпожа Мофат“.
