Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.) произхождал от съсловието на еквитите или конниците – второто след сенаторите в йерархията на римското общество.
За да влезе в Сената, Цицерон използвал единственото средство, което в древния свят често стояло над богатството и личните връзки – ораторското изкуство. Той учил в Гърция и риторските школи на Мала Азия, изучавал Демостен и Платон, почитал Перикъл и Аристотел – най-добрите оратори на древността. В Рим наблюдавал внимателно работата на актьорите в театъра и разбрал как да възбужда емоциите на публиката.
На 35-годишна възраст, вече майстор на политическото и съдебно красноречие, Цицерон бил най-способният оратор в Рим. Това негово умение му отворило пътя към политиката. Той заемал различни постове – квестор, едил, претор. След това се издигнал до върха на официалната римска републиканска йерархия – народът го избрал за консул.
На този си пост през 63 г. пр. Хр. Цицерон извършил главното политическо дело в своя живот. Когато бил разкрит заговорът на Катилина, той предотвратил възможния преврат с думи – произнесъл 4 речи в Сената срещу заговорника и убедил сенаторите не само да отнемат сенаторските пълномощия на Катилина, но и да го екзекутират без съд и присъда. В първата реч той казал:
„Докога, о, Катилина, ще изпитваш нашето търпение? О, времена! О, нрави! Сенатът разбира всичко, консулът вижда всичко – а този човек е все още жив и здрав! Живее? Де да беше само това! Не, той се появява в Сената, участва в държавни съвети и в същото време набелязва всекиго от нас за клане. А ние? Какво правим ние, които сме опората на държавата? Нима нашият дълг пред републиката е само да се пазим от неговите нападки? Не, Катилина, ти отдавна трябваше да бъдеш изпратен на смърт с консулска заповед, та само срещу теб да се обърне злото, което досега си готвил за всички нас!“
Политическата звезда на Цицерон обаче бързо угаснала. Той не само не успял да остане в Сената и изобщо в Рим (защото бил против Цезар), но по принцип трябвало да напусне политическата арена за дълго време. Републиката, която той защитавал, се сгромолясала. А когато неговият глас отново зазвучал, този път срещу Марк Антоний (Цицерон произнесъл около 20 речи против него), той го елиминирал по най-грубия начин: изпратил убийци, които му отрязали главата.
Според легендата, съпругата на Марк Антоний – Фулвия, забивала топлийки в езика на отрязаната глава на Цицерон – а след това окачили главата на Форума.
Речите на Цицерон са важна част от наследството на древноримската култура. Те са сред най-добрите примери за латински език от I в. пр. Хр. Неговите трактати са отражение на древноримската политическа и правна философия. Основните инструкции и разсъждения на Цицерон могат да бъдат обобщени в няколко тезиса.
- Ораторът трябва да има философско образование. За да се въздейства върху човешката душа с думи, е необходимо да я познаваш, а това изисква философия: „Цялата сила и изкуство на ораторското изкуство служат да се успокои или развълнува душата на слушателите“.
- Ораторът трябва да има научно образование. Без знания „думите са безсмислени и смешни“. Ораторът е длъжен да познава историята, за да „черпи примери от нея“, а също така да познава законите, тъй като „непознаването на закона е безсрамие“. Ако предметът на речта е свързан с други науки, той трябва да се консултира с най-добрите по въпроса така, че да изглежда сякаш го разбира по-добре от специалистите.
- Памет. Ораторът трябва да попълва паметта си – тази „съкровищница на всички знания“.
- Ораторът трябва да владее и трите стила на речта. Древното красноречие познавало 3 ораторски стила – прост (служи само за убеждаване), среден (освен за убеждаване, същои за наслада на слушателите) и висок (с негова помощ ораторът вълнува и завладява публиката).
- План. Според Цицерон „не бива да се затваряш само в един стил“. Истинският оратор е гъвкав и винаги прави план – той знае „какво да каже, къде да каже и как да каже“. Освен това,знае как да избере ораторски стил за всяка ситуация, да намери красивите думи и да ги постави правилно в речта. Например, да постави в нейното начало и в края най-силните си аргументи, за да бъде запомнен по-добре.
- Риторична техника. Добра реч може да произнесе само някой, който знае как да изчисли реакцията на обществото към думите и техния ред. Дори тишината е композиционно средство. Говорещият трябва бързо да ангажира слушателите с увода, да изложи всичко ясно и кратко, да аргументира своята гледна точка и да опровергае обратната – аслед това да завърши всичко с емоционално заключение.
- Шегата прави всяка реч, освен тържествена, по-интересна и убедителна. Цицерон знаел как да разсмее публиката до сълзи. Но той също така предупреждава: ораторът трябва да използва хумор умерено и „по всякакъв начин да избягва глупавия смях“.
- Талант. Без естествен талант не можеш да станеш оратор. Цицерон вярвал, че тези, които не са способни на красноречие, трябва да си признаят това директно. А ораторските таланти трябва да бъдат подкрепяни с всички сили.
–
