Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.) произхождал от съсловието на еквитите или конниците – второто след сенаторите в йерархията на римското общество.
За да влезе в Сената, Цицерон използвал единственото средство, което в древния свят често стояло над богатството и личните връзки – ораторското изкуство. Той учил в Гърция и риторските школи на Мала Азия, изучавал Демостен и Платон, почитал Перикъл и Аристотел – най-добрите оратори на древността. В Рим наблюдавал внимателно работата на актьорите в театъра и разбрал как да възбужда емоциите на публиката.
На 35-годишна възраст, вече майстор на политическото и съдебно красноречие, Цицерон бил най-способният оратор в Рим. Това негово умение му отворило пътя към политиката. Той заемал различни постове – квестор, едил, претор. След това се издигнал до върха на официалната римска републиканска йерархия – народът го избрал за консул.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
