По време на Втората световна война в малка борова горичка, на 8 километра от Виница в Украйна, бил построен щаб на Хитлер с кодово име „Върколак“ (Werwolf).
Щабът бил предназначен за ръководене на военните операции на Източния фронт. Мащабите на бойните действия тук били най-големите в човешката история – десетки милиони хора се сражавали на фронт с протежение над 2500 километра.
Хитлер имал няколко изнесени извън Берлин щабове, но именно във „Верволф“ прекарал най-дълго време през цялата война.
Отначало строежът бил планиран при Лубна в Полтавска област, но там партизаните били много активни, затова избрали отдалеченото и малко градче Виница. Наред с другите предимства, в района му имало над 10 немски разузнавателни школи, което помагало да се държи под контрол местното нелегално движение.
„Верволф“ бил копие на главния щаб на Хитлер – „Волфшанце“, който се намирал в Източна Прусия. Бил охраняван от специална част на СС-дивизията за лична охрана на фюрера „Адолф Хитлер“. Специалната група „Ост“ разчистила района от неблагонадеждни и съмнителни елементи: евреи, комунисти, комсомолци, въобще от всички, които можели да представляват опасност за новата власт. Било проведено преброяване и местните жители получили специални документи. Въвели комендантски час, а домовете били претърсвани редовно.
Строителството продължило от декември 1941 г. до юни 1942 г. в режим на строга секретност. Немците умишлено разпространявали слухове, че се строи санаториум за ветерани. Въпреки това, киевските нелегални получили информация за пристигането на Хитлер във Виница и съобщили в Москва. В строежа участвали немски фирми с работници от западноевропейски страни. Най-тежките работи се изпълнявали от местното население и пленници-червеноармейци. Хиляди умрели от глад, болести и непосилните трудови норми. Онези, които нарушавали режима или изразявали недоволство, били убивани на място. Заравяли труповете в огромни силозни ями до селата Стрижавка и Коло-Михайловка. Съдбата на другите строители на секретния обект е неизвестна. Има няколко версии: от масов разстрел на пленниците и местните строители, както и взривяване на самолета с немските и другите западни строители – до просто извозване на пленниците в друг лагер и евакуация на чуждите работници в Германия.
В близост до щаба била построена самолетна писта. Между Берлин и Виница били организирани постоянни железопътен и въздушни връзки. За маскировка на обекта немците посадили над 800 дървета и хиляди храсти. Навсякъде били разположени наблюдателни постове, бункери и артилерийски позиции. Надземната част на обекта включвала 81 съоръжения, изградени от дърво. Два 120-метрови артезиански кладенци осигурявали питейна и техническа вода. Електричество се подавало от специално новопостроена електрическа централа. В централната зона, оградена с бодлива тел и жици, по които течал електрически ток, се разполагали основните сгради: гестапо, телефонна централа, трапезарии за генералите и офицерите, летен басейн, спортна зала, дванадесет жилищни здания за висшите офицери, бомбоубежище и дървена къщичка за Хитлер.
Разбира се, основната част от обекта се намирала под земята. Тя била изградена от гранит и покрита с 6-метров слой пясък. В дълбочина били построени 7 етажа. Стаите били оборудвани с вентилационни системи, климатици и автономно енергозахранване. По-късно, при отстъплението си и наближаването на Червената армия, немците унищожили надземните постройки с мощни авиобомби, а входовете в подземната част бетонирали.
Наситеният с радий гранит не е опасен на повърхността – но в затворено подземно помещение излъчването и радиоактивният газ радон-222, който е 7,5 пъти по-тежък от въздуха и няма цвят и мирис, надхвърлят многократно нормата.
Според една от версиите, Хитлер, който имал поражения върху лигавицата на белите дробове след газова атака по време на Първата световна война, а сега прекарвал много време в бункера, получил висока доза радиация. Затова се появили симптоми, които лекарите по онова време не успели да диагностицират: ускорено стареене на организма, постоянен световъртеж, слабост в краката и чувство на еуфория.
Според една от версиите, базирана върху факта, че мястото на бункера избрал Херман Гьоринг – човек №2 в Германия, той искал по този начин да си проправи път към властта. Именно Гьоринг променил и първоначалния план, според който бункерът трябвало да бъде в района на Полтава при Лубна. На всичко отгоре, при строежа на своя бункер, който се намирал на 8 километра от „Верволф“, Гьоринг наредил да се използват не местни материали, а морски чакъл.
При отстъплението на немците Хитлер, вече в главния щаб „Волфшанце“ при Растенбург, решил радикално съдбата на бункера „Верволф“. Откъс от стенограмата:
Хитлер: „Фелдмаршал фон Манщайн да напусне бързо Виница. Иначе той ще командва, от което не ще има никаква полза. А щабът във Виница да бъде изгорен и изравнен със земята“.
Шмунд (генерал-лейтенант, главният адютант на главния Хитлер): „Най-важното е да не се оставят никакви мебели, защото ще ги откарат в Москва и ще организират изложба“.
Хитлер: „Всичко да се изгори!“
