„Септемврийските кланета“ на Френската революция

Т. нар. „септемврийски кланета“ (фр. Massacres de septembre ) са трагичен епизод от Френската революция, когато били извършени масови убийства на затворници в в Париж, Лион, Версай и други градове. Те били извършени от революционните тълпи в началото на септември 1792 година.

След свалянето на краля през 1789 г. Парижката комуна, в която решаваща роля играели крайните революционери начело с Робеспиер, останала единственият реален орган на властта. Тя била в конфликт със Законодателното събрание, което формално било върховната институция на властта в страната. В него преобладавали по-умерени водачи на революцията.

На 12 август Робеспиер принудил Законодателното събрание да приеме решение, че защитата на общата сигурност (с право за арест на „подозрителни лица“) в Париж ще се извършва само от Комуната. Тя обаче отишла и по-далеч. На 18 август 1792 г. издала указ, в който обявила кои лица се считат за „подозрителни“. На практика това били всички, чиито убеждения и мнения не били угодни на революционната власт. Списъци с имената на по-видните такива лица били разлепени из целия Париж. Същия ден друг виден революционен лидер – Жорж Жак Дантон, тогава министър на правосъдието, поискал незабавно арестуване на „подозрителните“.

Масовите арести в Париж започнали през нощта на 29 срещу 30 август. Всички граждани бяха длъжни да седят у дома и да не излизат, докато не ги посетят комисарите. Били иззети около 2 хиляди пушки и арестувани 3 хиляди души. Затворите били претъпкани. Арестуваните били държани на всевъзможни места, най-често за тази цел се използвали манастири.

Агресивните настроения на парижката тълпа се подклаждали от редица революционни фигури, най-виден от които бил Марат. Неговият план бил за една нощ да бъдат избити абсолютно всички френски аристократи без изключение – 260 хиляди души. Известният историк Едгар Кине дори смята, че „септемврийските кланета“ са идея на Марат. Според него, той сам ги предвидил, обявил и подготвил. И наистина, през август 1792 г. Марат започнал бурна кампания с призиви за разправа с „контрареволюционерите“. В своя вестник „Приятел на народа“ той пишел: „По-правилното и разумно решение е да се отиде с оръжие в ръка в затворите, да се извадят предателите, особено швейцарските офицери и техните съучастници, и всички да бъдат убити“. За убийства на „контрареволюционерите“ призовавали и други политически фигури, например Фабре д’Еглантин. Така в затворите започнали масови кланета.

Сутринта на 2 септември 1792 г. из Париж се разпространил слух, че затворниците в града ще се вдигнат на бунт. Репресиите започнали с нападение срещу арестантите в абаството „Сен Жермен“. Около 14.30 ч. на 2 септември революционните тълпи нападнали 6 карети с 30 арестувани свещеници, които били превозвани към абатството. Всички били заклани със саби. Пощадили само абат Сикар, който бил известен с грижите си за глухонемите (обучавал ги в жестомимичен език) и бил разпознат от палачите-санкюлоти. После тълпата нахлу в абатството и започнала да избива затворниците след някаква имитация на съд. Убивали ги с пистолети, саби и пики. В абатството били избити около 270 души.

В затвора „Ла Форс“ процедурата била същата. Убийствата там започнали в нощта на 2 срещу 3 септември. В тях участвали около 60 души, които заклали за 2 дни около 160 затворници. Съдбата на 42-годишната принцеса дьо Ламбал била ужасна. За разлика от повечето френски аристократи, тя не напуснала Париж. Отначало била зверски изнасилена от тълпата, след това разпрали корема и отрязали главата й. Преди да я набучат на пика, я занесли на бръснар, когото принудили да я гримира и да й направи елегантна прическа, както приживе. Очевидци, чиито показания са надлежно записани, свидетелстват, че някои от участниците в зверската оргия омотали около себе си червата на принцесата, като разнасяли из града изтръгнатото й сърце и отрязаните крайници.

В манастира на кармелитите били заключени 190 свещеници. Те били разстреляни в манастирската градина.

В затвора „Шатле“ клането започнало сутринта на 3 септември. Загинали около 220 души, предимно криминални затворници. Единственият политически затворник от Шатле, който се спасил, бил д`Епременил – лидер от началният етап на революцията в 1789 г.

В „Шатле“, както и в затвора „Консиержери“, пощадили някои криминални затворници при условие, че помагат за убийствата. В манастира на бернардинците убили затворниците, които очаквали изпращане на галерите. В затвора „Салпетриер“ били задъжани проститутки. Тълпата изнасилила всички, след което били изклани.

В затворническата болница „Бисетр“ се държали психически болни престъпници, просяци и скитници. Тук били използвани оръдия, които разстреляли всички с картеч. В семинарията „Сен Фирмен“ били убити 92 свещеници, които отказали да се отрекат от християнството.

Според историци, изследвали септемврийските кланета, към 2 септември в парижките затвори са били държани между 2750 и 2800 души, повечето за криминални престъпления.

Министърът на правосъдието Дантон предпочел да не се намесва. В отговор на инспектора на затворите Гранпре, който го помолил да защити затворниците, той казал: „Не ме интересуват! Да правят с тях, каквото искат!“

Министърът на вътрешните работи Роланд на 3 септември в писмо до Законодателното събрание заявил: „Събитията от вчера трябва да бъдат забравени. Макар и ужасни, те са справедливи“.

По-голямата част от населението на Париж реагирало равнодушно на насилията. Никой не изразявал пряко одобрение, но не се и възмущавали. От 2 до 5 септември парижани продължавали да се занимават с ежедневните си дейности, магазините не затваряли, театрите работели.

Като пример за реакцията на обикновените граждани може да се спомене свидетелството на съвременник, цитирал думите на своя позната: „Всичко това е твърде тъжно, но те са заклети врагове и заслужават съдбата си!“.

Не се знае дали тя е видяла палачите, увили около себе си червата на принцеса Ламбал.