окт. 8, 2019
119 Views

„Септемврийските кланета“ на Френската революция

Автор:

Т. нар. „септемврийски кланета“ (фр. Massacres de septembre ) са трагичен епизод от Френската революция, когато били извършени масови убийства на затворници в в Париж, Лион, Версай и други градове. Те били извършени от революционните тълпи в началото на септември 1792 година.

След свалянето на краля през 1789 г. Парижката комуна, в която решаваща роля играели крайните революционери начело с Робеспиер, останала единственият реален орган на властта. Тя била в конфликт със Законодателното събрание, което формално било върховната институция на властта в страната. В него преобладавали по-умерени водачи на революцията.

Септемврийската разправа с враговете на революцията (гравюра от XVIII век). Снимка Уикипедия

На 12 август Робеспиер принудил Законодателното събрание да приеме решение, че защитата на общата сигурност (с право за арест на „подозрителни лица“) в Париж ще се извършва само от Комуната. Тя обаче отишла и по-далеч. На 18 август 1792 г. издала указ, в който обявила кои лица се считат за „подозрителни“. На практика това били всички, чиито убеждения и мнения не били угодни на революционната власт. Списъци с имената на по-видните такива лица били разлепени из целия Париж. Същия ден друг виден революционен лидер – Жорж Жак Дантон, тогава министър на правосъдието, поискал незабавно арестуване на „подозрителните“.

Масовите арести в Париж започнали през нощта на 29 срещу 30 август. Всички граждани бяха длъжни да седят у дома и да не излизат, докато не ги посетят комисарите. Били иззети около 2 хиляди пушки и арестувани 3 хиляди души. Затворите били претъпкани. Арестуваните били държани на всевъзможни места, най-често за тази цел се използвали манастири.

Агресивните настроения на парижката тълпа се подклаждали от редица революционни фигури, най-виден от които бил Марат. Неговият план бил за една нощ да бъдат избити абсолютно всички френски аристократи без изключение – 260 хиляди души. Известният историк Едгар Кине дори смята, че „септемврийските кланета“ са идея на Марат. Според него, той сам ги предвидил, обявил и подготвил. И наистина, през август 1792 г. Марат започнал бурна кампания с призиви за разправа с „контрареволюционерите“. В своя вестник „Приятел на народа“ той пишел: „По-правилното и разумно решение е да се отиде с оръжие в ръка в затворите, да се извадят предателите, особено швейцарските офицери и техните съучастници, и всички да бъдат убити“. За убийства на „контрареволюционерите“ призовавали и други политически фигури, например Фабре д’Еглантин. Така в затворите започнали масови кланета.

Кланетата в Шатле и Бицетр. Департамент за печат и фотография, 1792г. Снимка: Уикипедия

Сутринта на 2 септември 1792 г. из Париж се разпространил слух, че затворниците в града ще се вдигнат на бунт. Репресиите започнали с нападение срещу арестантите в абаството „Сен Жермен“. Около 14.30 ч. на 2 септември революционните тълпи нападнали 6 карети с 30 арестувани свещеници, които били превозвани към абатството. Всички били заклани със саби. Пощадили само абат Сикар, който бил известен с грижите си за глухонемите (обучавал ги в жестомимичен език) и бил разпознат от палачите-санкюлоти. После тълпата нахлу в абатството и започнала да избива затворниците след някаква имитация на съд. Убивали ги с пистолети, саби и пики. В абатството били избити около 270 души.

В затвора „Ла Форс“ процедурата била същата. Убийствата там започнали в нощта на 2 срещу 3 септември. В тях участвали около 60 души, които заклали за 2 дни около 160 затворници. Съдбата на 42-годишната принцеса дьо Ламбал била ужасна. За разлика от повечето френски аристократи, тя не напуснала Париж. Отначало била зверски изнасилена от тълпата, след това разпрали корема и отрязали главата й. Преди да я набучат на пика, я занесли на бръснар, когото принудили да я гримира и да й направи елегантна прическа, както приживе. Очевидци, чиито показания са надлежно записани, свидетелстват, че някои от участниците в зверската оргия омотали около себе си червата на принцесата, като разнасяли из града изтръгнатото й сърце и отрязаните крайници.

В манастира на кармелитите били заключени 190 свещеници. Те били разстреляни в манастирската градина.

В затвора „Шатле“ клането започнало сутринта на 3 септември. Загинали около 220 души, предимно криминални затворници. Единственият политически затворник от Шатле, който се спасил, бил д`Епременил – лидер от началният етап на революцията в 1789 г.

Клането на кармелитите от Мари-Марк-Антоан Билкок, 1830 г. ( Музей на френската революция ). Снимка: Уикипедия

 

В „Шатле“, както и в затвора „Консиержери“, пощадили някои криминални затворници при условие, че помагат за убийствата. В манастира на бернардинците убили затворниците, които очаквали изпращане на галерите. В затвора „Салпетриер“ били задъжани проститутки. Тълпата изнасилила всички, след което били изклани.

В затворническата болница „Бисетр“ се държали психически болни престъпници, просяци и скитници. Тук били използвани оръдия, които разстреляли всички с картеч. В семинарията „Сен Фирмен“ били убити 92 свещеници, които отказали да се отрекат от християнството.

Според историци, изследвали септемврийските кланета, към 2 септември в парижките затвори са били държани между 2750 и 2800 души, повечето за криминални престъпления.

Министърът на правосъдието Дантон предпочел да не се намесва. В отговор на инспектора на затворите Гранпре, който го помолил да защити затворниците, той казал: „Не ме интересуват! Да правят с тях, каквото искат!“

Министърът на вътрешните работи Роланд на 3 септември в писмо до Законодателното събрание заявил: „Събитията от вчера трябва да бъдат забравени. Макар и ужасни, те са справедливи“.

По-голямата част от населението на Париж реагирало равнодушно на насилията. Никой не изразявал пряко одобрение, но не се и възмущавали. От 2 до 5 септември парижани продължавали да се занимават с ежедневните си дейности, магазините не затваряли, театрите работели.

Като пример за реакцията на обикновените граждани може да се спомене свидетелството на съвременник, цитирал думите на своя позната: „Всичко това е твърде тъжно, но те са заклети врагове и заслужават съдбата си!“.

Не се знае дали тя е видяла палачите, увили около себе си червата на принцеса Ламбал.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title