Обикновено смятаме всеки милиардер, освен Илон Мъск и Брус Уейн, за надут социопат, който редовно уволнява служители, докато се носи гол в басейн, пълен с шампанско. Затова, когато ни опровергаят и помогнат на човечеството, струва си да го споменем. Може би и другите ще вземат пример от тях.
Ръководителите на Volvo отказват да вземат пари за изобретяването на предпазния колан
Ако някога сте участвали в сериозен пътен инцидент и тялото ви не се е пречупило наполовина в кръста, благодарете за това на Volvo.
В миналото автомобилите са били лукс и не са се движили по-бързо от правилно мотивиран кон, затова обикновен колан през кръста е бил достатъчен за обезопасяването на шофьорите при катастрофи с 15км/ч. Но когато колите стават все по-бързи, тези колани започват да допринасят за травмите, вместо да ги предотвратяват. Един от загиналите по този начин бил роднина на президента на Volvo, Гунар Енгелау, който решил, че стига толкова.
В края на 50-те години, той наема инженера Нилс Болин, за да направи автомобилите по-безопасни – не само техните коли, а всички коли. Разбирайки нуждата от нещо, което да поема силата в гърдите и кръста, Болин разработва триточков предпазен колан, който се използва в общо взето всяка модерна кола.
Това поставя компанията на Енгелау в доста влиятелно положение. Можели са да поставят на колене своите конкуренти, които да молят за привилегията да плащат милиони за новата технология или просто да откажат да им споделят патента.
Вместо това, Volvo позволява на всички да използват патента им безплатно, защото макар да са искали да изкарат пари, повече са искали хората да не умират, само защото са избрали да карат конкурентен автомобил. И не, не са искали да изпреварят правителството, което в крайна сметка да ги принуди да споделят патента в името на обществения интерес – компанията изпраща Болин в чужбина, за да промотира новия колан.
Триточковият предпазен колан стават стандарт след по-малко от 5 години. Изчислява се, че изобретението на Болин е спасило над милион живота и се смята за един от най-важните патенти в историята, заради факта, че Volvo решават да го оставят отворен. Болин пък получава благодарствени писма до последния ден от живота си.
Производителят на швейцарските ножчета отказва да освобождава персонал след 11 септември
Когато говорим за последиците от 11 септември, внезапният спад в продажбите на швейцарски ножчета вероятно не е първото, за което се сещате. Само че комбинацията от нож, тирбушон, отвертка, пинсети и други инструменти, които се кълнете, че ще използвате някой ден, са били популярни за продажба по летищата и за носене на борда на полетите, а Америка слага край на това от съображения за сигурност, че с отварачка за консерви може да се пререже гърлото на пилота.
За Victorinox, компанията която произвежда въпросните ножчета (не, не се произвеждат от швейцарската армия), това означава рязък спад с 40% в продажбите, което в общи линии е прагът, когато компаниите спират да бъдат внимателни с уволненията и просто започват да изхвърлят служителите си на улицата в отчаян опит да намалят загубите си. Но Victorinox не е освобождавала служител по икономически причини от откриването си през 1884г, а директорът Карл Елсенер Младши решава, че няма той да е този, който да наруши традицията, най-малкото заради факта, че не е добра идея да уволняваш хора, които притежават доста ножове.
Затова, вместо да уволнява служители или да промени посоката на развитие след 11 септември, Елсенер намира решение, при което отдава под наем служителите си на други компании, докато Victorinox си стъпи на краката и навлезе на други пазари с продукти като куфари, кухненски ножове и други. Колко шефове познавате, които вместо да ви изритат на улицата, биха ви помогнали да си намерите нова работа?
И да, Victorinox успява да се завърне, след което служителите на компанията са приветствани обратно, като не са прекарали нито един ден като безработни.
Coca-Cola заплашва Атланта, за да признаят Мартин Лутър Кинг Младши
Coca-Cola в общи линии е пример за всичко лошо на капитализма – рекламите им окуражават нас и децата ни да харчим пари за напитка, която е ужасна за здравето, а за проблемите с условията на труд и опазването на околната среда дори няма да говорим. Но също както дори най-очарователната баба е способна да се превърне в Хълк при подходящите условия, Coca-Cola понякога се застъпва за малкия човек. Животът е сложен, деца.
През 1964г Мартин Лутър Кинг Младши става едва вторият афроамериканец, спечелил Нобелова награда. Освен това е първият такъв от щата Джорджия, затова родният му град Атланта решава да покаже колко е горд с постиженията му, като организира грандиозен банкет в негова чест.
Но все пак говорим за Атланта през 1964г, така че бизнес общността и белият елит решават, че не им се нрави идеята публично да бъде почетен чернокож. Някои от тях са чисти расисти, докато други просто решават да почакат и да видят как ще се развият нещата с „гражданските права“, преди да вземат решение за Кинг. Датата за банкета обаче бързо наближава, а билети въобще не се продават.
Тогава организаторите се свързват с Coca-Cola и директорът на компанията, Джей Пол Остин, събира бизнесмените на Атланта и заплашва да лиши града от продуктите му, ако не се появят на събитието. Остин казва следното: „Срамно е Coca-Cola да се намира в град, който отказва да почете своя нобелов лауереат. Ние сме международен бизнес. Coca-Cola не се нуждае от Атланта. Всички вие трябва да решите дали Атланта се нужда от Coca-Cola”.
Да не забравяме, че Coca-Cola е базирана в Атланта, така че Остин не само заплашва, че на хората ще им се наложи да пият Pepsi – заплашва, че ще премести една от най-големите и най-печеливши компании на планетата. Всички билети за банкета се разпродават само за 2 часа.
Директор на компания за кисело мляко помага на бежанци, въпреки смъртни заплахи
Хамди Улукая, турски имигрант, основава компанията за кисело мляко Chobani през 2005г и днес състоянието му се оценява на близо $2 милиарда. Имигрант, който превръща американското образование и бизнес заем във финансова империя би трябвало да е класическа американска история за успех, но Улукая се оказва обект на смъртни заплахи и то не само от хардкор фенове на Активия.
Сред филантропските дейности на Улукая – които включват намерение да дари поне половината от състоянието си за благотворителност – е организация, основана от него, която помага на бежанци, живеещи в Америка, да започнат нов живот. Освен това, в един от заводите му в Айдахо около 30% от служителите са бежанци, а за една много специална група хора няма нищо по-ужасяващо от нови американци с различен цвят на кожата, които имат хубава работа.
Така Улукая лъсва по вестниците със заглавия като „Американски магнат, производител на кисело мляко, се зарича да напълни САЩ с мюсюлмани“, което вероятно трябва да всява паника, само че ни е трудно да видим как би могло. Други „новинарски“ сайтове и издания отправят фалшиви обвинения към Улукая, че призовава американските бизнесмени да поведат „ислямска бунт“ и се опитват да свържат служителите му с напълно произволни случаи на изнасилвания. Обвиняват го също, че експлоатира евтин чуждестранен труд, вместо да наема американци и дори отдават епидемия на туберкулоза в Айдахо на нов завод за кисело мляко.
Но тук няма как да се говори за експлоатация на труда – всички служители на Улукая получават над минималната надница и получават придобивки, включително платено майчинство и отпуск, а Айдахо е топ дестинация за бежанците, заради ниската безработица, което води до откриването на нови работни места и те не крадат работата на американците. Всъщност всеки служител в Chobani наскоро е получил дял в компанията, размерът на който е определен на базата на стажа му там, което е превърнало най-старшите служители в милионери.
Наградата за Улукая, задето е сметнал, че всеки нормален човек би предпочел да прави кисело мляко, вместо да умира от глад или да бъде застрелян, е гняв, протести и заплахи. Милиардите на Улукая вероятно му предоставят известен комфорт в такива ситуации, но за всеки случай, той продължава да дарява милиони и е обещал да научи други бизнесмени как успешно да интегрират бежанци в своите компании.
