Посланикът пристъпва бавно към императорския трон. Под краката му блестят цветни мозайки, над главата му се издига купол, покрит със сцени на победи, а въздухът е наситен с тежкия аромат на благовония. Златни птици размахват криле, механични лъвове издават заплашителен рев, придворните мълчат, а императорът наблюдава от височината на трона си. Чужденецът е дошъл да преговаря, но още преди да е произнесъл първата дума, Константинопол вече е започнал да го побеждава.
Това е светът, в който Дипломацията на Византия се превръща в оръжие, не по-малко опасно от меча. Източната Римска империя оцелява повече от хиляда години не само благодарение на крепостните си стени, армията и богатството. Тя оцелява, защото умее да узнава тайните на враговете си, да насочва амбициите им един срещу друг и да превръща страха, религията, търговията и великолепието в инструменти на държавната власт.
Империя на кръстопът и под постоянна заплаха
На 11 май 330 г. Константин Велики освещава новата столица на Римската империя. Градът е наречен Нови Рим, но историята ще го запомни като Константинопол. Разположен между Европа и Азия, той контролира важни сухопътни и морски пътища. От три страни е защитен от вода, а пристанищата му се превръщат в средище на търговия, злато, стоки и информация.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
