Има въпроси, които не остават заключени в богословските книги. Те влизат в човешкия живот, застават до леглото на болния, до прага на човека, който се колебае, и до сърцето на онзи, който се пита дали изобщо има смисъл да се бори. Един от тях е въпросът за Свободна воля. Решаваме ли наистина как да живеем, или всичко вече е определено? Избираме ли доброто и злото, или само изпълняваме сценарий, написан преди нашето раждане?
Този спор не е безобидна игра на понятия. Ако всичко е предопределено до последното действие, тогава покаянието изглежда излишно, молитвата се превръща в театър, а Страшният съд губи смисъл. Ако пък всичко зависи единствено от човека, тогава Божията благодат става ненужна, а думите „без Мене не можете да вършите нищо“ остават празни.
Между тези две крайности стои драмата на човешкия живот. Бог призовава, но човекът трябва да отговори. Благодатта помага, но не превръща личността в безволев инструмент. Пред човека има път, но той трябва да тръгне по него.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
