Кой не е чувал (в смисъл „чел“) прочутата фраза, изречена, както твърдят, от френската кралица Мария-Антоанета: „Щом нямат хляб, да ядат пасти!“?
Вече над 200 години това изречение, по нечие ловко внушение, е символ на глупостта, коравосърдечието и жестокостта на монархията като политическа система. И наистина, що за глупав и откъснат от живота човек трябва да си, за да смяташ, че хора, които нямат дори хляб, ще разполагат с пасти, та да заситят глада си?
Но в логиката има едно желязно правило: всяко нещо, което изглежда глупаво, обикновено не е вярно. Причините са доста тривиални.
Една от тях е, че истински глупави хора се срещат твърде рядко, защото всеки нормален човек има своята логическа линия на поведение, с нейните закономерности и правила.
Друга е, че твърде често някой има изгода да представи свой опонент, конкурент, противник или враг като ограничен умствено – това е елемент от борбата против него. В този смисъл най-доброто, което може да направи човек, за да не бъде заблуден и манипулиран, е нещо съвсем просто: да провери дали няма други извори и тълкувания за дадения исторически факт.
Затова хайде да направим кратко историческо разследване на прословутото изречение за „кралските пасти“! Може пък да открием нещо неочаквано и интересно…
И като направим съвсем елементарна проверка за фразата: „Щом нямат хляб, да ядат пасти!“, изречена уж от кралица Мария-Антоанета, ще установим някои твърде любопитни факти.
Мария-Антоанета
Според популярната пропагандна хипотеза (разпространявана, впрочем, от републиканци!) тази фраза е произнесена по време на щурма на двореца през 1789 г. Когато гладната тълпа нахлува в залите, Мария-Антоанета пита: „Какво искат тези хора?“, охраната отговаря: „Хляб, Ваше величество! Нямат хляб!“. Кралицата била отвърнала: „Ами, щом нямат хляб, да ядат пасти!“
И всичко става ясно: една тъпа, откъсната от народа патка с корона, която патка напълно заслужава да й бъде отсечена главата. Републиканците правят точно това след известно време – отрязват й главата. И тази фраза сякаш напълно ги оправдава. Но тук има един проблем.
Проблемът е, че дори според пропагандната републиканска хипотеза кралицата съвсем не е казала: „Да ядат пасти!“, а „Да ядат бриоши!“
Какво е „бриош“? Това е също хляб, само леко подобрен с добавка на мед и масло. Въобще, подобен на нашенския козунак. По закон парижките хлебари са били длъжни, ако свърши хлябът, да продават бриошите на негова цена. Така, че предложението на Мария-Антоанета (ако въобще го е дала тя!), е предложение на юридически грамотен човек: щом хлябът е свършил, да искат от хлебарите бриоши, които по закон трябва да са на същата цена.
Ето защо внезапно се оказва, че фразата на кралицата съвсем не е глупава. Да не говорим, че, независимо от клеветите, с които я обсипвали републиканците, тя била известна със своята благотворителност към бедните хора.
Има и друга хипотеза защо може да е казана тази реплика. Според нея, когато тълпата нахлува в двореца Тюйлери на 10 август 1792 г. (по друга версия, във Версай през юли 1789 г.), Мария-Антоанета пита: „Какво искат тези хора?“. Офицерът от охраната й отговаря: „Хляб, Ваше величество! Те нямат хляб“. Кралицата заповядва най-логичното: „Ами, дайте им хляб тогава!“.
Но внезапно се оказва, че понеже е все още предиобяд, в дворцовата кухня няма готов опечен хляб. Останали са само пасти от снощната вечеря. Тогава Мария-Антоанета казва: „Дайте на хората пастите, докато се опече хлябът!“
А какво друго да каже? „Не им давайте моите любими пасти, те са си за мен!“? Това ли е трябвало да изрече?
Както виждаме, и по тази версия кралицата постъпва съвсем логично и правилно, както би постъпил нормален човек в тази ситуация.
Но най-правдоподобната версия, понеже е подкрепена и документално, е следната: Мария-Антоанета НИКОГА НЕ Е ПРОИЗНАСЯЛА подобна фраза.
Да, това изречение се появява в публичното пространство, но доста по-рано от революционните 1789-та и 1792 г. Затова и казваме, че е подкрепено документално, тоест: черно на бяло. То е написано от Жан-Жак Русо в неговите „Изповеди“, написани в периода 1766-1770. Според автора, тази фраза е произнесена от млада френска принцеса в следната форма: „Щом селяните нямат хляб, да ядат бриоши (тоест, козунаци – б. а)!“
Но тази млада френска принцеса няма как да е Мария-Антоанета, която тогава не е млада френска принцеса, а млада австрийска принцеса. Тя пристига във Франция през 1770 г. като жена на престолонаследника, вече след написването на романа, и въобще няма революционни поводи да произнася такива хлебарски фрази.
Твърде подозрително тук е съвпадението на фразата от романа: „Да ядат бриоши!“ от 1770 г. с приписваната на Мария-Антоанета 20 години по-късно реплика: „Да ядат бриоши!“. Защо точно бриоши? Защо не „пасти“, както обикновено (и неправилно) превеждат? Или просто „сладкиши“ – както също неправилно превежда съвременната републиканска пропаганда?
Съвсем очевидно е, че онзи, който се погрижил да фалшифицира, по-точно направо да излъже за репликата, „произнесена“ от Мария-Антоанета, е бил твърде грамотен и начетен човек, чел произведението на Русо. В бързината да намери оправдание за жестоката екзекуция, той просто взел репликата от романа на Русо, вмъкнал я в един от многобройните революционни бюлетини, които тогава заменяли вестниците, радиото и телевизията – и така било изфабрикувано оправданието защо да бъде отрязана главата на младата невинна жена.
Та как да не й отрежат главата? Нали е казала тъпата и безсмислена фраза: „Като няма хляб, да си купят бриоши!“ Или пасти. Или сладкиши. Няма значение какво.
Важното е да убият кралицата, и това да бъде оправдано. Както виждаме, информационната или, както още я наричат, „хибридната“, война не е от вчера.
