background img
юли 20, 2018
1992 Views

Приключенията на брилянта „Санси“

Автор:

Диамантите са два вида: елмази и брилянти. Елмазът е необработен диамант. След обработката му от бижутери се превръща в брилянт. Днес вече е прието названието „диаманти“ да се използва и за обработените брилянти. Един от брилянтите с невероятна съдба и, както твърдят, мистични свойства, е „Санси“.

Според легендата, през ХІ-ти век керванът на търговеца Джагатунга минавал покрай дълбокия пролом Адамас (Индия). Всички знаели, че клисурата е известна със своите диаманти, но спускането до дъното било забранено по религиозни причини. Търговецът обаче забелязал блясъка на голям камък в реката, която течала долу. Слугите му извадили находката и Джагатунга видял голям скъпоценен камък, прозрачен като вода от планински поток. Търговецът продал находката и това било началото на мистериозния път на диаманта.

Той преминавал от един индийски владетел към друг, докато попаднал в ръцете на султан Гиас-ад-дин Туглак-шах І (1320-1325). Неговият син решил непременно да си присвои диаманта. Той организирал празник по случай успешен военен поход на баща си, и заповядал да да се построи ротонда с тежък позлатен купол. Покривът й бил поддържан само от тънко бамбуково стъбло. Едната страна на ротондата била завесена със свежи клони от палмово дърво, които пазели султана от палещите слънчеви лъчи. По традиция покрай ротондата водели бойните слонове. Принцът заповядал да не се хранят слоновете преди парада.

Когато гладните животни видели свежите палмови клонки, се втурнали към ротондата, под която седял султанът. Постройката не издържала на тежестта им, рухнала и султанът загинал под тежкия златен покрив. Синът му станал султан. Той така се прочул с жестокостта си, че когато през 1351 г. умрял, летописецът Зия-ад-дин Барани иронично написал: „Султанът се избави от своя народ, а народът – от своя султан“.

През ХV-ти век диамантът попаднал в Европа, купен от херцога на Бургундия. Бил обработен във формата на круша с 32 фасети (повърхности). След време бургундският херцог Карл Смели (1433-1477) поставил диаманта върху шлема си и тръгнал на война с швейцарците. Преди решаващата битка херцогът излязъл на двубой с най-силния противников боец. Казват, че блясъкът на диаманта заслепил врага и херцогът го поразил с копието си. Бойният дух на щвейцарците спаднал и те загубили битката.

Но военното щастие е променливо, и през 1477 г. Карл загинал в сражението при Нанси. Шлемът му бил взет от обикновен войник, който продал находката на местния свещеник. Същата нощ войникът бил пребит до смърт в пиянско сбиване. Свещеникът пък продал диаманта на безценица – и на другия ден умрял. Склонните към мистицизъм смятат, че така диамантът отмъстил за проявеното към него пренебрежение.

След време скъпоценният камък бил купен от дипломата Никола Арле дьо Санси, който представял интересите на Франция в Турция. Тогава диамантът придобил името на своя собственик – „Санси”. През 1605 г. Никола Санси продал скъпоценния камък на английския крал Яков (Джеймс) І.

Половин век по-късно диамантът отново се върнал във Франция като подарък за кардинал Мазарини. “Санси” станал част от известната колекция „Диамантите на Мазарини”. След смъртта на кардинала колекцията преминала в собственост на „краля-слънце“ Людовик XIV.

Орлеанският херцог ни е оставил интересен разказ за историята на диаманта „Санси“. Според него, всеки скъпоценен камък има своя аура, както и всеки човек. Херцогът твърди, че диамантът „Санси“ бил намерен в Индия 700 години по-рано от някакъв роб. В знак на благодарност местният раджа трябвало да освободи роба. Но владетелят отнел със сила камъка и заявил, че той го е намерил. Тогава робът проклел камъка да носи само беди на своите собственици.

Дълго време диамантът “Санси” украсявал короната на френския крал. Но веднъж по настояване на кралицата бил свален оттам и поставен на ветрилото й. Диаманът не изтърпял такова неуважение и Франция била разтърсена от революция, а последната кралска двойка на Бурбоните загинала на гилотината. Тогава диамантът “Санси” бил изложен сред останалите съкровища на бившия крал, за да бъдат видени от „народа“. „Народът“ пък решил, че всички кралски съкровища вече му принадлежат – в съвсем буквален смисъл. И няколко дни след откриването на изложбата всички съкровища преминали в „народните“ джобове на парижките крадци.

След това 40 години никой не знаел каква е съдбата на диаманта „Санси“. Но един ден бижутерът Марион показал негово копие от стъкло, като предлагал на евентуалните купувачи да ги запознае със собственика на оригинала. Полицията започнала да търси диаманта, но Марион не можел да помогне – собственикът се бил свързал с него само чрез куриер.

Руският милионер Демидов заявил, че не се интересува дали камъкът е краден, и бил готов да го купи на всяка цена. Френското правителство обаче заявило, че това ще е незаконно, докато не се установи съдбата на камъка след революцията.

Скандалът щял да се проточи, ако херцогиня Бери не се намесила в спора. Тя отишла в съда и заявила, че камъкът през цялото време бил у нея, защото й е подарен от кралица Мария-Антоанета. Затова имала право да го продаде. А Демидов, според нея, бил достоен за подобна покупка, тъй като планирал да го подари на годеницата си. Така Демидов отнесъл „Санси“ в далечна Русия. Твърдяло се, че той платил сто хиляди франка на хецогиня Бери за нейното свидетелство в съда, а на адвокатите й – още повече.

Демидов изпълнил своето обещание и подарил прекрасния диамант на любимата си съпруга Аврора. След известно време, през 1865 г., Демидови продали ценното бижу.

През 1978 г. диамантът „Санси“ бил купен от Лувъра. Днес се намира в галерията „Аполон“ на известния музей. Каква ли ще е по-нататъшната му съдба?

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title