В края на XV век Европа вече познава войната, глада и чумата. Но през 1490-те години по телата на войници, придворни, свещеници и бедняци се появява нещо ново. Болезнени язви се разпространяват по кожата, костите започват да страдат, лицата се обезобразяват, а нощните болки карат заболелите да крещят до зори. Никой не разбира откъде е дошла заразата. Всички обаче знаят кого да обвинят.
За италианците това е „френската болест“. За французите е „неаполитанската“. Руснаците я наричат „полска“, а други обвиняват испанци, евреи, африканци или моряците на Колумб. Сифилис се превръща не само в медицинско бедствие, но и в огледало на европейските страхове. Той е свързан със секса, тайната и вината. Затова обществото не вижда пред себе си просто болен човек, а предполагаем грешник.
В продължение на векове диагнозата означава унижение, изолация и лечение, което понякога е почти толкова опасно, колкото самата болест. Живак се втрива в кожата, поглъща се и се използва за предизвикване на тежко слюноотделяне. Зъбите падат, организмът се отравя, но лекарите вярват, че страданието изхвърля покварата от тялото.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
