През XIX век смъртта невинаги идва с внезапен удар. Понякога тя влиза в дома тихо, с лека кашлица, умора и почти незабележима бледност. После остава с месеци или години. Отнема апетита, силите и дъха на човека, докато тялото постепенно се стопява пред очите на близките му. Именно затова болестта е наречена „охтика“ и „консумация“, сякаш невидим огън бавно изяжда жертвата отвътре.
Туберколоза не е нова болест през XIX век. Тя е позната още в Древен Египет, Гърция и Рим. Но никога преди не е намирала толкова благоприятна среда, както в мрачните индустриални градове на Европа и Северна Америка. Претъпканите жилища, задушните фабрики, гладът и въглищният дим превръщат древния причинител в един от най-големите убийци на модерната епоха.
За разлика от чумата и холерата, тя не напада като армия, която опустошава града и си тръгва. Тя остава. Живее сред хората, преминава от дъх на дъх и превръща цели десетилетия в епидемия на забавен каданс.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
