background img
юни 21, 2018
4462 Views

Символът Анкх – един от най-известните символи от древен Египет

Автор:

Анкх е един от най-известните символи от древен Египет, който е познат като „ключът на живота“ или „кръстът на живота“. Той датира от Архаичния период на Египет (около 3150 – 2613 г.пр.н.е) и представлява кръст с отвор на горната част, който може да бъде декориран с различни орнаменти, но най-често представлява семпъл и изчистен златен кръст. Символът е египетски йероглиф за „живот“ или „дъхът на живота“ и тъй като египтяните вярват, че земното пътуване на човека е само част от вечния му живот, Анкх символизира както смъртното съществуване, така и задгробния живот. Анкх е един от многото символи на Египет, често свързван с други два – Джед и Уас, които обикновено можем да видим изобразени в ръцете на богове или носени като амулети.

Символът Анкх

Това, че Анкх се свързва със задробния живот, превръща символа в изключително силен и могъщ за коптските православни християни от Египет, живели през 4 век, които го възприемат като свой собствен. Тази употреба на Анкх като символ на обещанието на Христос за вечен живот чрез вяра в неговата жертва и възкресение е най-вероятно началото на християнското използване на кръста като символ на вярата и до днес. Ранните християни в Рим и на други места използвали символа за плодородие (рибата) като знак за тяхната вяра. Анкх, който вече бил утвърден символ на вечния живот бил лесно бил свързан с християнската вяра и останал символ на религията.

Символът на плодородието, който бил използван от ранните християни

Произход и значение

Произходът на Анкх не е известен. Египтологът и езиковед Сър Алън Гардинър предполага, че знакът произхожда от каишите на сандалите, които египтяните носели като отворът всъщност представлява дупката, през която минава глезенът на крака. Гардинър стига до това заключение, тъй като египетската дума за сандал е „nkh”, както и защото сандалите са били огромна част от живота на древните египтяни. Въпреки това тази теория никога не получава достатъчна признателност.

Теорията на египтолога Ернест Уолис Бъдж, който твърди, че символът произхожда от колана на богинята Изида, е по-приета, но не официално. Уолис Бъдж свързва Анкх с „tjet” – „възелът на Изида“ – церемониален пояс или колан, за който се смятало, че изобразява женски гениталии или плодородието. Египтологът Волфхарт Вестендорф подкрепя теорията на Бъдж, отбелязвайки външното сходство между Анкх и „tjet”, както и факта, че и двата знака са от ранна дата в историята на Египет. Анкх винаги е бил свързван с живота, обещанието за безсмъртие, Слънцето, плодородието и светлината.

Изида

Авторката Адел Нозедар пише: „Огромният смисъл, който може да се придаде на този иначе прост символ, е вдъхновяващ. Анкх олицетворява мъжките и женските гениталии, Слънцето, което идва над хоризонта и съединението на небето и земята. Тази връзка със Слънцето означава, че обикновено символът е изобразяван в злато, цветът на Слънцето и никога в сребро – цветът на Луната. Приликата му с ключ дава представа за друг смисъл на този магически символ. Египтяните вярвали, че отвъдният живот е също толкова ценен, колкото и настоящия, а Анкх е представлявал ключът към портите на смъртта и това, което се простира отвъд.“

Именно поради тази причина символът фигурира толкова често сред рисунките в гробниците. Божества като Анубис и Изида често са изобразявани с Анкх. Богинята Маат пък държи по един от тези символи в двете си ръце, а бог Озирис държи Анкх на почти всички от изображенията му в гробниците.

Анкх и богинята Изида

Анкх става най-популярен в Египет през Архаичния период с нарастването на култа към боговете Изида и Озирис. Култът към Озирис бил най-популярният в Египет, докато не се появява този към божеството Изида. Макар тя да разказва същата история и да обещава същите награди, почитта към нея започва да доминира и с времето Озирис се превръща във второстепенен бог. В началото на Архаичния период обаче, Озирис все още не е бил „изместен“ от Изида и почитта към него доминирала, тъй като той бил богът, който умира, но се връща към живота. Следователно той носел живот на другите. По онова време Изида е богиня-майка, която скоро била присъединена към историята като преданата съпруга на Озирис, която го спасява от смъртта, след като Сет го убива.

Култът към Изида обещавал вечен живот чрез прераждане. Точно както тя спасила съпруга си Озирис от смъртта, така можела да спаси всеки, който повярва в нея. Много от египетските богове са изобразявани с Анкх, но най-често това е именно Изида.

По време на Старото царство в Египет Анкхът вече бил утвърден и мощен символ на вечния живот. Мъртвите били наричани „ankhu”, а ковчезите и саркофазите винаги били украсявани със символа. Той бивал разбиран от всички, дори онези, които не можели да четат. През периода на Средното царство думата „nkh” означавала „огледало“ и тогава са създадени множество огледала под формата на символа Анкх, най-известното от които е открито в гробницата на Тутанкамон.

Олицетворението с огледало никак не е случайно, тъй като египтяните вярвали, че задгробният живот е огледално изображение на живота на Земята, както и че огледалата имали магически качества.

Анкх остава популярен символ дори при царуването на наследника на Тутанкамон – Хоремхеб, който направил всичко възможно, за да унищожи всички доказателства за съществуването на Амарнския период от историята на Египет.

Източник: ancient.eu

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title