Островната държава Сингапур, разположена в Югоизточна Азия, за мнозина европейци е нещо далечно и нереално – един от прочутите азиатски икономически „малки тигри“. Но, всъщност, според авторитетни политици и икономисти, Сингапур е образцова държава, която вече живее в XXII-ри век. И почти всички нейни постижения са свързани с името на един човек – бащата на реформите, бившият министър-председател на страната Ли Куан Ю. Той е главният сред създателите на Сингапурското „икономическо чудо“.
Бащата на Ли Куан Ю обичал да посещава хазартни салони. В началото на ХХ-ти век в пристанищното градче Сингапур те били на всеки ъгъл. Хазартният китаец проигравал всичко, веднъж дори загубил семейната каучукова плантация – а каучукът по онези места бил със същото значение, каквото има пшеницата в Европа.
Роденият през 1923 г. Ли Куан Ю си обещал, че никога няма да бъде като баща си. Старателното момче спазило своето обещание – завършило с отличие колеж, а след това и Кембридж. После Ли Куан Ю се завърнал в родината си и започнал да работи в адвокатска кантора.
Младият човек изобщо не приличал на баща си. Той бил въплъщение на силна воля, прагматизъм и привърженост към националните традиции. Ли Куан Ю влязъл в партията „Народно действие“, 5 години по-късно станал неин генерален секретар, а след още 5 – премиер на Сингапур.
Мнозина смятали, че младия адвокат ще изгради социална държава, което е естествено за азиатските страни. Но историята направила избор вместо него – през 1965 г. Сингапур, който дотогава бил член на Федерация Малайзия, получил независимост. Ръководителят на правителството трябвало да се справя едновременно с много въпроси – от водоснабдяването до избора на политическа система. Ли Куан Ю решил блестящо всички проблеми и извел страната си „от Третия свят в Първия“ – както гласи известната фраза.
Разказва се следната легенда за начина, по който сингапурските власти поканили финансовите „акули“. Твърди се, че те обяснили нещата така на английските финансисти, като използвали глобуса:
– Началото на финансовия свят е в Цюрих, където банките отварят в 9.00 ч. сутринта. Банките на Франкфурт отварят по-късно. Банките в Лондон – още по-късно. Следобед банките в Цюрих вече затварят, след тях банките във Франкфурт и Лондон. По това време банките в Ню Йорк все още работят. По тази схема Лондон пренасочва финансовите потоци към Ню Йорк. Следобед банките в Ню Йорк затварят, но дотогава ще прехвърлят финансовите потоци към Сан Франциско. А след това и банките в Сан Франциско прекратяват работа. По този начин, до 9.00 ч. швейцарско време, когато отварят банките в Цюрих – във финансовия свят не се случва нищо! Но, ако поставим Сингапур по средата, той ще може да поеме финансовите потоци от Сан Франциско. След като затворят банките в Сингапур, финансовите потоци ще си отидат отново в Цюрих. Според тази схема, в света ще има глобална денонощна банкова услуга.
През 1960-те години най-мощните финансови корпорации отворили офиси в Сингапур. След като получил приток на пари, Ли Куан Ю се заел най-вече с борба срещу корупцията и престъпността. Той обяснил това с факта, че Сингапур няма природни богатства – затова неговите богатства щели да бъдат прозрачност на доходите и високо ниво на сигурност. Войната била на живот и смърт: Ли Куан Ю направил всичко, за да утвърди върховенството на закона. Той вкарал в затвора дори най-близкия си приятел, обвинен в корупция.
Когато попитали министър-председателя как да започнат реформи, той отговорил: „Първо вкарайте в затвора трима свои приятели. Те знаят за какво – и вие знаете за какво“. Подобни уникални мерки бързо унищожили корупцията в Сингапур.
С онези, които не искали да живеят честно, постъпили така, както с министъра на социалното развитие, заловен с подкуп в размер на 315 хиляди долара. Преди да го предаде на прокуратурата, министър-председателят поговорил с него на четири очи. След това министърът се прибрал у дома си и се самоубил.
В интерес на истината, не всички приветстват методите, с които Ли Куан Ю превърнал страната си в процъфтяваща и подредена държава. В какво ли не го обвинявали? Най-вече в пренебрегване на т. нар. „демократични ценности“. Вярно, че в областта на свободата на словото в Сингапур има какво да се желае – всеки журналист, писател или издание, които критикуват правителството или неговия политически курс, подлежат на арест или закриване. Чуждестранните журналисти не правят изключение: когато един от британците, живеещи в Сингапур, написал книга с обвинения срещу Ли Куан Ю, незабавно бил осъден и вкаран в затвора.
В Сингапур зачитането на закона е истинска мания. В страната са забранени много неща, на които други страни дори не обръщат внимание. Например: дъвката – замърсявала града, а птиците я гълтали и умирали. Също и графитите. След като американски тийнейджър нарисувал нещо върху стена, незабавно бил арестуван, наказан с десет удара с пръчка по петите и веднага депортиран. На носилка – защото горкият не можел да ходи. Когато международните „правозащитни“ организации започнали да сипят дежурните си обвинения, властите в Сингапур отговорили: „Законът е еднакъв за всички, включително за туристите“.
Веднъж Ли Куан Ю, в интервю за вестник, казал следното:
„Вие се нуждаете преди всичко от стабилност, яснота и сигурност. Демокрацията не е ефективна в условията на хаос. Чували ли сте английския израз – „Закон и ред“? Законът не ще работи, ако няма ред. “
Остава само да напомним, че днес Сингапур заема едно най-ниските места по отношение на безработицата – и едно от най-високите по отношение на доходите, образованието и медицинските стандарти. Защото там спазват стария принцип: „Закон и ред!“
