Още

    Сируш – драконът от Вавилон

    След падането на Асирия новата мощна държава в Древния свят – Вавилония, била създадена от Навуходоносор II (упр. 605-562 г. пр. Хр.). Той превзел Арабия, Сирия, Палестина и Юдея, чиито жители били отведени във Вавилон – столицата на неговото царство.

    След като завладял огромно богатство и десетки хиляди пленници, Навуходоносор посветил последните години от живота си на благоустройството на държавата, изграждането на канали, украсяването и възвисяването на Вавилон за векове напред. Градът придобил невиждан блясък и изиграл огромна роля в историята на човечеството като древен център на културния и политически живот.

    Вавилонският бог Мардук бил почитан от много народи. Неговите храмове и свещеници получавали богати дарове от съседни царства. За онова време, Вавилон, с неговите грандиозни дворци и храмове, висящи градини и широки прави улици, бил огромен град. Дори и 130 години по-късно, великолепието му поразило гръцкия историк Херодот, който пише за „славния и най-могъщ“ град в Месопотамия.

    С течение на времето, след поредица от войни, страната се разпаднала, а враговете подложили Вавилон на грабеж и унищожение. Към началото на нашата епоха градът вече бил превърнат в едва забележими развалини, покрити с трева. В продължение на много векове Вавилон бил напълно забравен.

    Археолозите започнали да разкопават древния град в края на XIX-ти век. През 1902г. немският професор Роберт Колдевей открил портите на царица Ищар, скрити под дебел слой почва – огромна полукръгла арка с гигантски стени от двете страни. Намерена при разкопките керамична плочка с клинопис гласи: „Аз съм Навуходоносор, цар вавилонски, благочестив владетел, който царува по волята и благословенията на Мардук… хитроумен и неуморим, винаги загрижен за благото на Вавилон, мъдър първороден син на Набополасар… придадох на тези порти великолепие извънредно и разкошно, и човешкият род може да се взира с учудване в тях“.

    И наистина, портите поразявали въображението на хората в древността. Пък и днес, след реставрацията, това грандиозно съоръжение впечатлява и изненадва с величествения си вид. Стените отгоре надолу са покрити с барелефи, които не са потъмнели от времето. Върху тях се редуват изображения на две животни: могъщ бик със свиреп вид и вавилонски дракон, наричан в клинописните надписи „сируш“. Библията потвърждава, че вавилонските жреци държали дракона в подземието на храма и местните жители му се кланяли като на божество, докато еврейският пророк Даниил го убил, за да отклони хората от езичеството.

    Сируш, мозаечен гланциран релеф, 580г. пр. н.е.

    Върху редици от печени тухли, покрити с ярко-синя, жълта, бяла и черна глазура, е изобразено неизвестно животно с люспесто тяло и тънка опашка. То има дълга шия, змийска глава с рог и странни уши на тила, сякаш навити на руло. От устата му излиза дълъг раздвоен език. Независимо от люспите, които покриват и шията, животното има грива, която лежи на снопчета, навити като спирали. Но най-удивителния детайл са лапите му. Предните са от котешки тип – може би лъвски или тигърски, а задните са като на птица, но много големи и мускулести, с 4 пръста.

    Художникът е изобразил сируша сякаш от натура – може би именно според вида на онзи, който се намирал в подземието на храма. Неговият образ във вавилонското изкуство не се променял хиляди години, което не е обичайно за образи на митични същества.

    По принцип, палеонтолозите отдавна са открили много вкаменелости на праисторически животни с най-причудливи форми и видове. Да се смята, че сирушът е изцяло плод на фантазията, няма основания. Той се възприема като напълно реално същество от вида на гущерите и напомня птиценог динозавър. Твърде е вероятно да е изображение на гущер, който не е познат в съвременната наука. Но откъде изобщо се е взел?

    Криптозоолозите допускат, че вавилонският дракон е реално животно, все още неоткрито от изследователите, а единственото място, където вероятно би могло да съществува преди време, заедно с други видове гущери, е Централна Африка. Тя не е била подлагана на геоложки катаклизми още от кредния период и е преживяла само незначителни климатични промени. Така че, древни рептилии, дори и с големи размери, теоретично биха могли да оцелеят там.

    В района на влажните тропически гори – басейна на река Конго, още от XIX-ти век се носят слухове за неизвестен и ужасен звяр, от който местните жители изпитват панически страх. Има редки свидетелства за него и от съвременни очевидци. Освен това, са открити мистериозни следи върху земята и парчета от неизвестно чия кожа. Също така има данни за страховити крясъци, които, според учените, са надавани от някакво засега неизвестно същество. Няма обаче неоспорими материални доказателства за съществуването на този странен звяр, нито негови отчетливи снимки. Но трябва да се има предвид, че във влажните тропици на Централна Африка все още са се запазили огромни труднодостъпни места, където практически не е стъпвал човешки крак.

    Затова вероятно, зоологическият пъзел около вавилонския дракон все още предстои да бъде решен от учените.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови