background img
дек. 12, 2017
15772 Views

Находката от Кастендоло

Автор:

В края на 1960 г. Джузепе Рагацони, професор по геология от Технологичния институт в италианския град Бреша, работел сред коралови пластове край село Кастендоло, под хълма Каледе Вента.

Рагацони пише: „Докато търсех черупки в кораловите слоеве, в ръцете ми попадна горната част от човешки череп, напълно покрита с парчета корали, облепена от зелена и синя глина. Бях много  изненадан. Продължих да търся и намерих кости от гръден кош и крайници, които съвсем явно и очевидно принадлежаха на човек“.

Професорът показал костите на геолозите. “Те не изразиха голямо доверие относно обстоятелствата на откритието и изказаха мнение, че явно костите не са принадлежали на древен човек, а са от съвременно погребение на тази тераса. След известно време се върнах на това място и успях да намеря още костни фрагменти в същото състояние”.

През декември 1979г. и януари 1980г., също там, Рагацони с помощта на колегата си Карло Джермани открил много фрагменти от няколко скелета. “Всички кости бяха напълно облепени с глина, малки парчета корали и черупки, които дори бяха проникнали вътре. Това разсейва всякакви съмнения, че са костите на погребани хора, които са били носени от морски вълни“.

На 16 февруари 1980г. Рагацони и Джермани открили цял скелет, “затворен в маса от зелена и синя глина, който принадлежеше на анатомично съвременна жена”. Скелетът се намирал в слой синя глина с дебелина повече от 1 метър и бил запазил целостта си. “Вероятно жената по трагична случайност паднала в морската тиня, а не е била погребана, защото тогава щяха да се открият частици от жълтия пясък и червената глина, които се намират отгоре“, пише Рагацони.

Дотук нищо особено – погребения, както и скелети на случайно загинали хора, са откривани много и във всички времена. Проблемът е само един: възрастта на сините глини от Кастендоло е 3-4 милиона години.

През 1983г. професор Джузепе Серджи от Римския университет посетил Рагацони и лично огледал човешките останки. Той решил, че принадлежат на четирима души: мъж, жена и две деца. След това Серджи отишъл в Кастендоло: “Аз отидох там на 14 април заедно със сеньор Рагацони. Изкопът от 1980г. ясно демонстрираше геоложката последователност на слоевете. С изключение на почти компактния скелет на жената, повечето кости бяха открити сред черупки и корали под синята глина и сякаш бяха разпръснати в една плоскост. Това потвърждава, че собствениците на костите са се удавили на морския бряг. Вълните са ги разпръснали по дъното“.

Серджи се убедил, че са намерени кости на хора от съвременен тип, които живели преди 3-4 милиона години, и заявил: “Тенденцията да се отричат, поради предубедени теоретични концепции, всички открития, които могат да потвърдят съществуването на хора в дълбоката древност, според мен е разновидност на научните предразсъдъци”.

Арман де Куадрефате, автор на книгата “Човешките раси”, пише: “Няма сериозна причина да се съмняваме в откритието на Рагацони. Ако то беше направено в геоложки слоеве от кватернера (съвременната ни епоха), никой не би се осмелил да оспори неговата коректност. Нищо не може да му се противопостави, с изключение на предишните теории, които не са свързани с нищо реално”. Въпреки това, и досега сред научните среди откритието на Рагацони се отхвърля.

Рагацони вероятно не е знаел, че 30 години преди неговото откритие, през 1950г., на 300 километра от Кастендоло, в град Савона работници открили на дълбочина 3 метра скелет на анатомично съвременен човек в геоложки слой на възраст 3-4 милиона години! През 1967г. професорът от Женева Артър Йосел направил подробен доклад за находката от Савона на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Париж. Той заявил, че “савонският човек е синхронен със слоя, в който е намерен.”

На следващия конгрес, през 1971г., доклад по същата тема бил направен от палеонтолога отец де Гратиас. Той отбелязал, че находката в Савона по никакъв начин не е погребение, тъй като скелететът “се намира в проснато положение, ръцете се простират леко напред и надолу, тялото е над краката, както при човек във водата. Можем ли да приемем, че някой е бил погребан в такова положение? Това е позиция на тяло, оставено на милостта на водната стихия. Ако беше погребение, горните слоеве глина щяха да бъдат смесени с по-долните. Но нищо подобно не се наблюдава”.

Остава само да се констатира, че тези открития били просто забравени. През изминалите години никой не се опитал да изследва тези артефакти.

Повече от сто години идеята на Дарвин за еволюцията на човека от маймуна определя научния подход към приемането или отричането на фактите. Всичко, което й противоречи, бива старателно пренебрегвано, като по този начин нейната достоверност се поддържа изкуствено. Но, независимо дали фактите се отхвърлят от някого – те все пак съществуват.

Категория:
Любопитно · Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title