На древноегипетски скарабей е „хепри“. Това е името на бога на утринното слънце, който бил изобразяван като човек с бръмбар скарабей вместо глава.
Хората виждали как бръмбарите правят от животинския тор топчета, които са по-обемни и тежки от самото насекомо, а после ги превръщат в идеална сфера. По време на този „сизифов труд“ самецът дори се изхитрява да си намери партньорка. Двойката намира подходящо място, копае дупка, поставя в нея топчето и женската снася яйце в него, след което дупката бива запълнена. Няколко седмици по-късно се появява потомство, което на свой ред започва да търкаля топчета.
В представите на древните египтяни Слънцето е огнено кълбо, което е бутано по небето от божество с глава на скарабей. По същия начин и малкият бръмбар повтаря пътя на слънцето от изток на запад, като пази в топчето зародиша на бъдещия живот. И дори в рогата му виждали подобие на слънчевите лъчи.
Скарабеят, като символ на възкресението и прераждането, съпровождал египтяните и в задгробния живот. Те вярвали, че душата, освобождавайки се от тялото след смъртта, възкръсва и продължава пътя си към другия свят. Затова при мумифицирането поставяли в тялото керамично сърце, камъни и други предмети с издълбано изображение на скарабей – или дори слагали негова фигурка вместо сърце.
Освен това, в Древен Египет скарабеят бил символ на ученика и на неговия път към мъдростта. Точно както скарабеят упорито и настойчиво превръща безформената и мека топка тор в идеална сфера, за да постави в нея семената на живота, така и ученикът, който върви по пътя на мъдростта, трябва да превърне безформената маса на своите недостатъци в идеална, съвършена, огнена и прозрачна сфера, която да отразява светлината на Духа.
Скарабей от гробницата на Тутанкамон, украсен със символа на бога на слънцето – овален жълт камък, заинтересувал през 1999 г. учените от Природонаучния музей в Милано. Те видели в камъка ключ към една от тайните на пустинята Сахара. Проучванията, извършени от италианците, потвърдили техните предположения. Камъкът, който откривателят на гробницата на Тутанкамон Хауърд Картър някога сметнал за полускъпоценен халцедон, всъщност се оказал стъкло. Но то било съвсем необикновено – най-чистото, което някога е откривано в природата. Тази чистота му придава особени свойства. Например, започва да се топи при 1700 градуса по Целзий, което е с 500 градуса повече от температурата на топене на другите природни стъкла. Ако бъде нажежено до червено, а след това потопено в студена вода – не се пука. Т.е., по своите характеристики това природно силикатно стъкло превъзхожда много от днешните високотехнологични стъкла. И скарабеят не е единственият екземпляр от него. В Сахара има цели залежи – от малки парчета до цели буци с тегло 26 кг. Този необичаен природен феномен бил забелязан още през 1930 г. Според оценките, само в района на платото Саад са разпръснати над 1400 тона чисто природно стъкло с жълто-зелен цвят. В някои от намерените образци се виждат черни ивици. Голямото съдържание на иридий сочи извънземен произход, тъй като този елемент се съдържа в някои метеорити и комети. Учените предполагат, че някога в Сахара е паднал голям метеорит, подобен на Тунгуския. Високата температура разтопила пясъка, богат на силикати, и го превърнала в стъкло.
То било използвано от хората още в праисторически времена – в пустинята са намирани ножове, брадви и върхове на стрели, изработени от този материал преди почти 100 хиляди години. Но преди откриването на скарабея на Тутанкамон никой не подозирал, че древните египтяни знаели за съществуването му, на стотици километри от най-близките им селища. Този скарабей е единствената скъпоценност от природно силикатно стъкло, открита сред съкровищата на Древен Египет.
