background img
ное. 29, 2018
1119 Views

Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите

Автор:

Слънчевата система продължава да бъде загадка за мнозина. Дори учените не могат да разгадаят някои от феномените, които се случват в нея. Има хиляди неизвестни, които още нямат отговор. Тук ще ви представим първенците в класацията на необяснимите феномени в нашата Слънчева система.

Повърхността на Слънцето не е най-горещата му част

Когато погледнем нагоре ние виждаме повърхностният слой на Слънцето. Той е изключително горещ – температурата му е около 5500 градуса по Целзий. Но се оказва, че Слънцето има и по-гореща част. Това е по-малко видимата атмосфера над повърхността, която преспокойно може да стане от един до десет милиона градуса по Целзий. Известна е под името короната на Слънцето. Може да я зърнете единствено докато има слънчево затъмнение. В нормалното си състояние е изключително слаба и е незабележима. Знам какво ви дойде на ум. Как е възможно тогава да е толкова по-гореща след като дори не я виждаме? Няма точен отговор на този въпрос. Най-адекватното обяснение са слънчевите изригвания, които прехвърлят енергия си от повърхността към короната на Слънцето.

Нашата Слънчева система е по-различна от повечето звездни системи

Според последните проучвания на астрономите повечето звездни системи имат близки по размер планети, с орбити на еднакви разстояния една от друга. Слънчевата система обаче е изключение. Тя е уникална сама по себе си. Няма еднакви по размер планети.

Най-простото сравнение, което може да се даде, е това: вземете най-голямата и най-малката планета. Сравнете ги. Юпитер е с повече от 28 пъти по-голям диаметър от диаметъра на Меркурий. Тоест можем да поберем над 24 000 планети с размера на Меркурий в Юпитер. Друг фактор, който прави нашата Слънчева система толкова уникална е разстоянието между планетите. Според друга теория гравитационното натоварване на Сатурн и планетата Юпитер са причината.

Венера и светлината Ашън

Светлината Ашън е забелязана за първи път през 1643 година. Тя е толкова трудна за улавяне, че е по-известна като „Лох Нес на Венера“.

Представлява хипотетична фина светлина, която може да се види само през телескоп. Вижда се само от нощната страна на планетата Венера.

Когато Слънцето се отрази в повърхността на Земята, тъмната част на Луната се осветява. Това явление е наречено „земна светлина”. Важи само за луни като нашата. Подобно явление не може да се наблюдава ако няма други планети наблизо, защото Слънцето няма как да достигне до тях. Например Венера няма голяма луна, която да я заобикаля. До сега не е имало успешен опит някой да снима светлината Ашън, затова някои и са се отказали да докажат, че това явление наистина съществува.

Светлината Ашън е коментирана в продължение на векове – от астронома Джовани Батиста Ричиоли  през 17 век до наши дни.

Има ли живот на Марс?

Известно е, че метанът е страничен продукт на живота. Това го прави и толкова вълнуващ в очите на учените. Всеки път, когато открият метан на някоя планета, това е безценно събитие.

Само, че невинаги метанът значи, че има наличие на живот, защото може да се създаде и с небиологични средства. Например на Земята има огромно количество метан заради наличието на живот. На Марс не е така. Но все пак има метан. И то по протежение на цялата планета. Доста налудничаво.

Още по-странното е как количеството метан варира според сезоните. И тук теориите са различни. Възможно е според сезона скалите да абсорбират метана на повърхността. Има и друга теория, която целия свят разисква от години. Възможно ли е да съществува живот на Марс, пък било то дори бактерии?

Защо бурите на Юпитер имат формата на кошери?

Планетата Земя не е единствената, на която се образуват циклони. Всяка планета, на която има условията на влага под облаците и атмосфера имат предпоставката за циклони. На Земята имаме различни наименования на бурите – някъде са известни под името „урагани“ или „тайфуни“. Циклоните обикновено представляват спираловидно движение на вятъра по посока от периферията към центъра на „окото“.

Не на всяка планета обаче е така. Например планетата гигант Юпитер: Там бурите имат доста странна форма – на шестоъгълници, много подобни на тези в пчелната пита. Подобно явление е забелязано и на Сатурн през 1988 година. Там циклоните също имат шестоъгълна форма. Тези две планети са доста интересни примери за това явление. И досега учените не знаят на какво се дължи шестоъгълната форма на циклоните на Юпитер и Сатурн. Можем само да гадаем каква е мистерията около тях.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
Космос · Любопитно · Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title