Още

    Какво е „Бастарди“ и кои се смятат за такива?

    Терминът „бастард“ е средновековно понятие и, по принцип, означава „извънбрачно дете“. Появява се през XI-ти век в предимно френски източници и според най-често срещаното обяснение идва от латинската дума „bastum“ („седло“) – съответно означава човек, заченат „на седлото“, тоест, в движение или от някакъв преминаващ пътник, а не в уседнал брак със законен съпруг.

    Също със средновековен произход е понятието illegitimus („незаконен“), което се появява в източниците от XIII-ти век. Но преди това се използвали други термини от древноеврейски, гръцки и класически латински, които обозначавали различни категории деца, родени извън семейството.

    Така, например, „мамзер“ означавало дете на проститутка, „нотус“ – плод на изневяра, „спуриус“ – роден от любовница, а „натуралис“ – от „конкубинка“, постоянна и близка съжителка, нещо като днешната „гражданска жена“.

    Незаконородените деца не били забранена тема. Тя се обсъждала в законодателството – например, в Мертънския статут от 1235 г. или в английските „Закони за бедните“ от 1536 г.  Задачата на законодателите била максимално ясно да уредят правата за наследяване с цел да предотвратят съдебни спорове и конфликти или, както в случая със „Закони за бедните“, да освободят общината от бремето за издържане на самотната майка и да го прехвърлят върху тайния баща, ако успявали да го открият. Малко по-късно започнали да звучат морални съображения: защо трябва човек да страда заради греховете на другите, в случая, на своите родители?

    Бастардите страдали не само защото губели наследство, но и поради различни други ограничения. Например, не можели да заемат публични длъжности и да практикуват медицина. В резултат на това, след ХІІ-ти век възможностите пред тях намалели (за разлика от предишните векове, бастардите на аристократите вече не можели да бъдат признати за наследници, да станат кардинали, а в Англия – перове) – но, все пак, правата им били законово определени и в този смисъл те били легализирани.

    В същото време тази тема е отразена в литературата, като се започне с френската епична поема „Раул дьо Камбре“ от ХІІ-ти век. В други художествени текстове най-обичаните и уважавани средновековни герои са представени като бастарди – например, крал Артур и Карл Велики.

    Важно е да се има предвид, че, независимо от законодателството, особено при отсъствието на ясни закони за бастардите в Ранното Средновековие, родителите имали възможност да действат по свое усмотрение. Например, бастардите не можело да бъдат наследници на основните недвижими имоти, но имали право да живеят в тях; нищо не им пречело да получават щедри подаръци от движимото имущество, а на дъщерите – да се дава по-голяма зестра и да им се осигури солидна брачна партия, за да не изпаднат от социалната си група. Всъщност, именно тази група предопределяла позицията на роденото извън брака дете. Колкото по-нисък бил социалния му статус, толкова по-незавидни били неговите перспективи: бедните жени просто изоставяли такива деца малко след раждането им.

    Темата за нелегитимността на бастардите вълнувала преди всичко по-висшите слоеве на обществото – не толкова заради греховността на извънбрачния секс, а по-скоро заради наследствеността и имуществото. Колкото по-високо стоял бастардът, толкова по-голямо внимание привличал от страна на сеньора или църквата, а сюжети за такива личности често попадали в хрониките. Например, през XII-ти век цели двама папи порицавали граф Русийон заради това, че отхвърлил своята съпруга и майка на законния си син, за да се събере с дългогодишна конкубинка, майка на други негови деца – и превантивно му забранили да завещава графството на незаконните си наследници. Впрочем, графът и нямал такова намерение; а законният му син не оставил наследници и завещал графството на своя сюзерен, граф Барселонски.

    Особено значителен бил въпросът с кралските бастарди. Естествено, там се криела реална опасност за държавни интриги и дори избухване на междуособна война при спорове за наследството – както станало през ХІV-ти век в Португалия заради претенциите на бастардите, родени от прочутата любовна връзка между крал Педро Справедливи, в качеството му все още на престолонаследник, и придворната дама Инеш Кащру. В резултат загинали хиляди хора и била разорена половината Португалия.

    В генеалогичните дървета на европейските династии навсякъде се срещат подозрения за незаконност на един или друг наследник. В същото време имало несъмнени бастарди, на които това не им пречело да седнал на престола, както и законни наследници, обявени за „бастарди“ от враждебна придворна групировка. Бастард бил дядото на Карл Велики – Карл Мартел. Бастард бил и Вилхелм Завоевателят; той заменил с този си прякор предишния, който така и гласял – „Бастардът“.

    Метежната аристокрация нерядко прибягвала до похвата да поддържа кралски бастарди против законните наследници. Самата английска кралица Елизабет Тюдор неведнъж била обявявана за незаконородена. След екзекуцията на майка й Ана Болейн и сключването на новия брак на баща й – крал Хенри VІІІ, Елизабет била обявена от своите противници за бастард, тъй като нейната майка вече не била кралица. Самата Елизабет лишили от титлата принцеса на Уелс.

    Елизабет Тюдор

    Известно е също, че Елизабет не възразявала да се омъжи за руския цар Иван Грозни, за да разпростре влиянието на Англия върху огромната територия на Русия; но, макар кореспонденцията им да продължила до самата смърт на царя през 1584 г., той нямал добро мнение нито за качествата й на владетелка, нито за родословието й, понеже я смятал за бастард. Интересно, каква ли огромна и могъща империя би могла да се роди на просторите на Евразия, ако този брак се бе осъществил?

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови