background img
ное. 29, 2018
3440 Views

Какво е “Бастарди” и кои се смятат за такива?

Автор:

Терминът „бастард“ е средновековно понятие и, по принцип, означава „извънбрачно дете“. Появява се през XI-ти век в предимно френски източници и според най-често срещаното обяснение идва от латинската дума „bastum“ („седло”) – съответно означава човек, заченат „на седлото”, тоест, в движение или от някакъв преминаващ пътник, а не в уседнал брак със законен съпруг.

Също със средновековен произход е понятието illegitimus („незаконен“), което се появява в източниците от XIII-ти век. Но преди това се използвали други термини от древноеврейски, гръцки и класически латински, които обозначавали различни категории деца, родени извън семейството.

Така, например, „мамзер“ означавало дете на проститутка, „нотус“ – плод на изневяра, „спуриус“ – роден от любовница, а „натуралис“ – от „конкубинка“, постоянна и близка съжителка, нещо като днешната „гражданска жена“.

Незаконородените деца не били забранена тема. Тя се обсъждала в законодателството – например, в Мертънския статут от 1235 г. или в английските „Закони за бедните” от 1536 г.  Задачата на законодателите била максимално ясно да уредят правата за наследяване с цел да предотвратят съдебни спорове и конфликти или, както в случая със „Закони за бедните”, да освободят общината от бремето за издържане на самотната майка и да го прехвърлят върху тайния баща, ако успявали да го открият. Малко по-късно започнали да звучат морални съображения: защо трябва човек да страда заради греховете на другите, в случая, на своите родители?

Бастардите страдали не само защото губели наследство, но и поради различни други ограничения. Например, не можели да заемат публични длъжности и да практикуват медицина. В резултат на това, след ХІІ-ти век възможностите пред тях намалели (за разлика от предишните векове, бастардите на аристократите вече не можели да бъдат признати за наследници, да станат кардинали, а в Англия – перове) – но, все пак, правата им били законово определени и в този смисъл те били легализирани.

В същото време тази тема е отразена в литературата, като се започне с френската епична поема „Раул дьо Камбре” от ХІІ-ти век. В други художествени текстове най-обичаните и уважавани средновековни герои са представени като бастарди – например, крал Артур и Карл Велики.

Важно е да се има предвид, че, независимо от законодателството, особено при отсъствието на ясни закони за бастардите в Ранното Средновековие, родителите имали възможност да действат по свое усмотрение. Например, бастардите не можело да бъдат наследници на основните недвижими имоти, но имали право да живеят в тях; нищо не им пречело да получават щедри подаръци от движимото имущество, а на дъщерите – да се дава по-голяма зестра и да им се осигури солидна брачна партия, за да не изпаднат от социалната си група. Всъщност, именно тази група предопределяла позицията на роденото извън брака дете. Колкото по-нисък бил социалния му статус, толкова по-незавидни били неговите перспективи: бедните жени просто изоставяли такива деца малко след раждането им.

Темата за нелегитимността на бастардите вълнувала преди всичко по-висшите слоеве на обществото – не толкова заради греховността на извънбрачния секс, а по-скоро заради наследствеността и имуществото. Колкото по-високо стоял бастардът, толкова по-голямо внимание привличал от страна на сеньора или църквата, а сюжети за такива личности често попадали в хрониките. Например, през XII-ти век цели двама папи порицавали граф Русийон заради това, че отхвърлил своята съпруга и майка на законния си син, за да се събере с дългогодишна конкубинка, майка на други негови деца – и превантивно му забранили да завещава графството на незаконните си наследници. Впрочем, графът и нямал такова намерение; а законният му син не оставил наследници и завещал графството на своя сюзерен, граф Барселонски.

Особено значителен бил въпросът с кралските бастарди. Естествено, там се криела реална опасност за държавни интриги и дори избухване на междуособна война при спорове за наследството – както станало през ХІV-ти век в Португалия заради претенциите на бастардите, родени от прочутата любовна връзка между крал Педро Справедливи, в качеството му все още на престолонаследник, и придворната дама Инеш Кащру. В резултат загинали хиляди хора и била разорена половината Португалия.

В генеалогичните дървета на европейските династии навсякъде се срещат подозрения за незаконност на един или друг наследник. В същото време имало несъмнени бастарди, на които това не им пречело да седнал на престола, както и законни наследници, обявени за „бастарди“ от враждебна придворна групировка. Бастард бил дядото на Карл Велики – Карл Мартел. Бастард бил и Вилхелм Завоевателят; той заменил с този си прякор предишния, който така и гласял – „Бастардът“.

Метежната аристокрация нерядко прибягвала до похвата да поддържа кралски бастарди против законните наследници. Самата английска кралица Елизабет Тюдор неведнъж била обявявана за незаконородена. След екзекуцията на майка й Ана Болейн и сключването на новия брак на баща й – крал Хенри VІІІ, Елизабет била обявена от своите противници за бастард, тъй като нейната майка вече не била кралица. Самата Елизабет лишили от титлата принцеса на Уелс.

Елизабет Тюдор

Известно е също, че Елизабет не възразявала да се омъжи за руския цар Иван Грозни, за да разпростре влиянието на Англия върху огромната територия на Русия; но, макар кореспонденцията им да продължила до самата смърт на царя през 1584 г., той нямал добро мнение нито за качествата й на владетелка, нито за родословието й, понеже я смятал за бастард. Интересно, каква ли огромна и могъща империя би могла да се роди на просторите на Евразия, ако този брак се бе осъществил?

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title