Твърде малцина са онези, които знаят за забранения удар „дим-мак“ – изкуството на отсрочената смърт. Най-добрите майстори на източните бойни изкуства предавали тайните си знания за него само на отбрани ученици.
„Дим-мак“ представлява похват в бойните изкуства, който позволява чрез външно лек удар, почти само докосване, да бъде убит човек. При това има едно обстоятелство, което е много важно: смъртта на врага може да настъпи както веднага, незабавно, така и след часове, дни, седмици – в точния момент, определен от майстора-боец.
Известен е случаят с Брус Ли по време на снимките на един от последните му филми. Той дълго време тренирал някакъв трик, но не успявал да го изпълни. Неочаквано от тълпата към него се приближил някакъв непознат и предложил да му покаже ефектен вариант. Брус проявил интерес и излязъл с него на снимачната площадка. Те стояли един срещу друг, когато непознатият изведнъж нанесъл на актьора кратък, но много силен удар в главата. Брус загубил съзнание и рухнал като покосен.
Докато всички се суетели около него, човекът, който го ударил, изчезнал, сякаш се разтворил във въздуха. Оказало се, че никой не го познава, не бил регистриран и сред статистите. По-късно един от гримьорите си спомнил, че същия ден в съблекалните влязъл мъж, когото той помислил за статист, взел дрехи и казал странна фраза: „Той трябва да умре!“ Мнозина и до днес вярват, че непознатият бил убиец от китайската мафия – „триадите“, който владеел ударите на отсрочената смърт.
След такъв удар човек може да умре и подир два месеца, дори години по-късно – в зависимост каква „програма“ е въвел в организма му майсторът на смъртоносната бойна техника. Една от хипотезите за смъртта на Брус Ли е именно такъв удар. Някои изследователи допускат, че Брус редовно е плащал на мафиотите от „триадите“, които, може би, са дали пари за първите му филми. Но настъпил ден, когато Малкият Дракон решил, че е дал всичко с лихвите и се отказал от „настойничеството“ на мафията. Тогава последвал смъртоносният удар…
Една от версиите е,че Брус Лий е бил убит с „дим-мак“.
В интерес на истината, на Изток, след внезапна смърт поради „естествени причини“ на някоя знаменитост, често плъзват слухове, че това е поредната жертва на убийци, владеещи тайната на „удара на отложената смърт“.
Това, че подобни слухове имат сериозно основание, разбрал през 1957 г. майсторът на бойните изкуства Джон Гилби. В Тайван боксьорът O Хсин Ян отстъпил пред неговите настойчиви молби и го запознал с някои от детайлите на тайнствения удар.
Човекът, който става жертва на „дим-мак“, умира на пръв поглед по неизвестна причина. Аутопсията обикновено показва естествено заболяване, макар никога да не е ясно как е възникнало. Ето защо убиецът, който владее това смъртоносно бойно изкуство, е истинска находка за всяка престъпна общност. Чрез него можете да отстраните твърде влиятелни хора – и никому няма да хрумне, че те всъщност са убити.
Понякога наричат дим-мак „изкуство на отровната ръка“. Аналогията с отровата в този случай е ясна. Тя също може да убие както веднага, така и след часове, дни, седмици – всичко зависи от вида и дозировката й.
Именно затова в миналото майсторите на „дим-мак“ преподавали това изкуство само на избрани ученици, като обръщали внимание преди всичко на моралните им качества, а не само на физическото им обучение. Ученикът трябвало да има уравновесен характер и чувство за справедливост. Такива смъртоносни знания не трябвало да попаднат при онези, които биха ги използвали за лична изгода.
Точките върху човешкото тяло, които майсторът на „дим-мак“ трябва да знае, не са дузина-две, а стотици. Така, например, броят на точките, свързани чрез нервни окончания с най-важните органи, е над 700. В интерес на истината обаче, в „дим-мак“ се използват на практика около 150. Освен точките за елиминиране на противника, ученикът овладявал и точките за лечение. Въобще, огромна част от времето му било посветено именно на изучаването на древната китайска медицина.
Не е достатъчно да се знаят само определени точки. Трябва да се запомни точното време за тяхното активиране. Неслучайно майсторите често цитирали бойната мъдрост: „Преди да удариш, погледни слънцето“. Въпросът е в това, че в различни часове на деня кръвта снабдява с различна интензивност вътрешните органи и повърхността на тялото. Затова, в зависимост от времето на деня се избира орган за поразяване, който е максимално снабден с кръв, или такава част от тялото, където кръвта е по-близо до повърхността. Необходимо е да се знае още с каква сила и от какъв ъгъл да се удари в една или друга точка.
От ъгъла, посоката и силата на натиска зависи също и лечебният ефект при лекуване. Освен това, има значение с коя ръка и кой пръст се въздейства върху точката. Всеки пръст съответства на определена стихия: палецът – на дървото, показалецът – на земята, средният – на водата, безименният – на огъня, кутрето – на метала.
За да стане ученикът майстор на „дим-мак“, трябвало да овладее в съвършенство енергията на своето тяло, за да може да контролира жизнената си енергия – т. нар. „ци“ (понякога наричана „прана“, „чи“ или „ки“). С помощта на енергията „ци“ може с поглед да бъде убит див звяр или човек.
Тази енергия се използва и в бойната практика. Майсторът мобилизира „ци“, концентрира я и когато докосне врага, сякаш я вкарва в тялото му. Такъв енергийно наситен удар е много по-опасен от обикновен, макар и много силен.
Въобще, на Изток бойните изкуства се разглеждат не само като придобиване на отбранителни и атакуващи умения, но и като начин за развитие на духа и познанието за невероятните възможности на човешкия организъм.
