Още от зората на човечеството хората вярват, че светът е обитаван от духове и всякакви „отвъдни“ сили. На някои им се иска да ги видят и да споделят „откритието“ си с други. След появата и разпространението на фотографията майсторите на фотоапарата експериментирали много: заснемали портрети, натюрморти, пейзажи и… призраци. Така се появила „призрачната фотография“.
Неутешимите вдовици търсели начин да разговарят с починалите си съпрузи, майките искали да чуят гласа на мъртвите си деца, а синовете искали да се уверят, че родителите им са добре там, където са сега. Така XIX век се превърнал във век на мистиката.
През 1850-те и 60-те години много фотографи експериментирали с нови ефекти като обемни изображения и двойно експониране. Пионер на призрачните снимки бил авантюристичният американски фотограф Уилям Мъмлер. Той се смята за първият човек, в чиито обектив попаднали сенки на духове.
Мъмлер не бил професионален фотограф. Всичко се променило, когато проявил автопортрет, на който освен него присъствал и друг човек – братовчедка му, която била починала преди 12 години. Снимката скоро станала известна и Мъмлер изоставил кариерата си на гравьор, като се заел с друг занаят – да снима призраци.
Скоро го обвинили, че използва слабостта на хората, чиито разум е замъглен от мъка. Но бизнесът все пак процъфтявал. Сред клиентите му имало известни хора; например, вдовицата на Линкълн, която поискала да си направи снимка заедно със своя покоен съпруг.
Най-вероятно Мъмлер постигал ефекта „присъствие на призрак“ чрез двойна експозиция. Тогавашната техника вече позволявала да се налагат лица от едни снимки върху други. Той работел небрежно: крадял снимки направо от къщите, а някои от „призраците“ на снимката му, според слуховете, били все още живи и здрави и въобще не бързали за оня свят. В крайна сметка го заловили. През 1868 г. го изпратили в Ню Йорк. В съда експерти показали как се правят „призрачни снимки“.
Мъмлер все пак отървал затвора, но умрял в бедност през 1884 г., оставяйки мемоари: „Лични експерименти на Уилям Мъмлер при фотографирането на духове“.
Ала идеята му била харесана и от други мошеници. Някои фотографи били толкова убедителни, че се подвеждали дори разумни хора. Например, англичанинът Фредерик Хъдсън демонстрирал фокусите си пред самия Артър Конан Дойл. Известният писател разказва за посещението си при фотографа през март 1872 г.: „Позирах три пъти и винаги сам избирах позата. Всеки път на снимката до мен се появяваше и друга фигура. Гледах как се проявяват трите плаки: фигурите на призраците изникваха в момента, в който наливаха проявителя – а моят портрет оставаше невидим почти двадесет секунди след появата на призрака. Разпознах майка си на третата плака“.
Френският фотограф Едуар Исидор Бюге през 1874 г. в Лондон демонстрирал своите постижения в областта на „призрачната фотография“. Но през април 1875 г. той бил осъден за правене на фалшиви снимки на призраци. Фотографът признал, че снимките са „менте“. След като платил глоба от 500 франка и излежал 1 година затвор, Бюге започнал активно да разобличава бившите си „колеги“. Той разказал за триковете, техниките за монтаж и други уловки, с които фотографите манипулирали своите клиенти.
Но, така или иначе, има една снимка, която все още не е получила обяснение. Тя била заснета през 1891 г. от Сибила Корбет в Британия, графство Чешир. Сибила снимала библиотеката на абатство Комбермер, като задържала експозицията (тоест, обективът бил отворен) около час. По това време в стаята нямало никой – но когато жената проявила плáката, върху нея се появил силуетът на мъж, седнал в едно от креслата. Сибила показала снимката пред публика и хората разпознали покойния лорд Комбермер, който бил починал неотдавна след падане от кон. А самото погребение се извършвало точно по същото време, когато се правела снимката.
Хората искат да вярват, че техните починали близки са в безопасност, далеч от жестокостта на нашия свят и, че най-накрая са намерили успокоение. Под натиска на скръбта ние ставаме лековерни и винаги ще има измамници, готови да се възползват от това.
–
