Маточинската крепост Букелон се намира в Югоизточна България. Разположена е върху платото на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, в близост до село Маточина, Община Свиленград, област Хасково.
До крепостта може да се стигне само от юг – заради труднодостъпните склонове, които на места са напълно непроходими, единственият път е откъм с. Маточина.
Платото е оградено от останките на стара укрепителна стена, които още личат над стръмните склонове на хълма. На места, най-вече в специализираната литература, стената е посочвана като римска „кастра“, която е изградена в опус микстум, за да охранява периметъра на град Адрианопол (дн. Одрин).
На мястото се намира и висока средновековна кула от ХII-ХIV в. Кулата е тип донжон и е сравнително добре запазена – височината на останките на кулата е около 18 m. Тъй като се намира на южния хълм, за да достигнете до платото трябва да минете покрай нея – така, че няма как да я пропуснете. Теорията на проф. д-р арх. Стефан Бояджиев от БАН, изследователя на градежа, е че кулата е построена върху останките на античната оградна стена.
Доста учени отъждествяват руините ок. с Фикел (дн. Маточина) с крепостта Вукелон, която се споменава в древните извори. К. Иречек разчита името като Букелонъ.
Според описнията, местоположението на крепостта съвпада доста точно с мястото на подобно малко укрепление, което древните хронисти са наричали Вукелу (гр. Βουκέλου). Дали е съвпадение? В триумфалната колона на кан Крум (IХ в.) мястото носи името Вукел (гр. ΒΟΥΚΕΛ). Надписът, където се споменава Вукелон се намира върху мраморна колона, открит при с. Теке Козлуджа (дн. с. Избул), в близост до Плиска. Надписът заедно с тези, открити на няколко други триумфални колони засвидетелства превземането на крепостта Вукел… (гр. ΒΟΥΚΕΛ…) от кан Крум през 813 г.
Векове по-късно се среща в Йоан Кантакузин (ХIV в.), както и в някои други средновековни извори. Във всички извори, името се среща в родителен падеж на гръцки – известният епиграф проф. Бешевлиев го възстановява като Вукелон, а името на селото при укреплението е останало Фикел.
Учените свързват името на крепостта с Битката при Адрианопол, където през 378 г. се е провело решителното сражение в Готската война от 376-382 г. сл. Хр. В тази битка готските войски напълно разбиват римските легиони, а римският император Валент е обграден и убит. Валент и Деций Траян – това са имената на двамата императори, изгубили живота си на територията на днешна България от ръката на готите. Битката при Адрианопол е важно събитие в римската история – след нея, готите трайно стават федерати в упадащата тогава Римска империя.
Амиан Марцелин, римски историк, твърди, че първоначално готските войски били забелязани на 15 римски мили (22,2 km) от Адрианопол, където спрели придвижването си от Кабиле към станцията Нике за почивка и построили лагер. Тъй като Марцелин никъде не споменава готите да са преминали през р. Тондзос, е възможно битката да се е провела на отсрещния, източен бряг на реката. Теориите са неясни, защото е написано, че готите са подпалили пожари „…нашир в полята…“., докато в същото време готската конница се втурнала „… покрай високи планини…“ – това може да значи, че полесражението е било в Одринското поле, или близо до Дервентските възвишения или Сакар.
Името на крепостта се свързва и с друга важна битка – битката при Одрин от 1205г., когато рицарите от Четвъртия кръстоносен поход са разбити от българите начело с цар Калоян. Предводителят на латинците, император Балдуин IX Фландърски (Фландрийски) е пленен и отведен в Търново.
Според Иречек, В. Гюзелев, Й. Андреев, арх. Ст. Бояджиев, битката се е провела до крепостта. За това обаче няма потвърдена информация. Може би крепостта е била близо до финалната битка? А може би не?
Според византийският историк Никита Хониат, ден преди битката цар Калоян избрал къде да бъде засадата по следния начин: „След това Йоан със своята войска се скри в долове, навлезе в пропасти и през стръмни места се промъкна на едни височини, грижейки се противниците да не разберат, че е там.“ В други преписи се чете: „… се скри през теснините в потулени и гористи места.“ Подмамени от куманската конница, рицарите я преследвали поне 2 левги (7-9 km), преди да стигнат мястото на засадата. Според Алберик мястото на битката било в „изобилстващи с вода блата“.
Не се знае дали тогава е съществувал средновековният донжон, защото според учените е вероятно кулата да е построена, както през ХIII в., така и през ХIV в.
Името на още един български владетел се свързва с това на крепостта – това е цар Михаил III Шишман, който намесил българите във византйският конфликт на Андроник III и дядо му Андроник II. Тъй като царят лавирал между двамата – първо на страната на внука, а после и на дядото, се стигнало до доста интересно положение в българските земи. Йоан Кантакузин пише следното за владетеля: „…се разположи в него на лагер без да извърши нищо лошо…“ за навлизането на български войски във византийските предели, докато гарнизонът на Вукелон сам предал укреплението на българите. Престоят му продължил цял месец, докато се приготвял за сражение. Въпреки че, когато император Андроник III изпратил пратеници в българския стан с искане за спазване на Договора от Черномен не се стигнало до битка, преговорите били упорити – предложението на цар Михаил Шишман вместо да върне „градчето Вукелу, вместо него да дадел многонаселения и голям град на Черно море Созопол“, не било прието. На владетеля му се наложило да върне крепостта отново на Византия за да си спести бъдещи проблеми с Византия. Тук се появяват и няколко предположения, че все пак царят е получил голям откуп в замяна на крепостта. Познавайки историята на българските владетели и тяхното умение винаги след преговори да получават нещо, това би могло да бъде истина.
След идването на османското владичество в българските земи, крепостта запустява и загубва значението си. Обраслите в района гори се превърнали в чудесно място за лов на султан Мехмед IV, който написал в дневника си, че през 1664 г. е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село, където то е наречено Фикла, по-късно известно като Фикел. Името Фикел остава до 1934 година, след което е преименувано на Маточина – името идва от лековитата билка, която е разпространена в района.
По време на Руско-турската война селото е разрушено. За това разбираме от французина С. Сеиже (S. Sayger), който пише в мемоарите си за кулата: „На излизане от Фикели надясно съзряхме развалини от стар замък, разположен на един хълм при устието на една теснина, която, изглежда, е отбранявал в древността. Областта, зле обработена и пресечена от гористи хълмове, имаше див и живописен изглед.“.
Руините край с. Маточина имат статут на „обект от национално значение” през 1968 г. През 1970 г. са предприети ограничени мерки по консервация на средновековната кула.
Нека ви кажа нещо любопитно – средновековната кула е била естествен декор при заснемането на филма „Мила от Марс“ през 2005 г.
Когато човек застане на възвишението на кулата и види цялата панорама към планините Сакар и Странджа, както и към долината на р. Тунджа и към турската граница и равнината на гр. Одрин, гледката може да го остави без дъх.
Автор: Божидара Иванова
