Шуменската крепост е разположена на 2 километра западно от град Шумен, в частност в Шуменското плато. В района на Шумен, крепостта е позната и като Старият град.
В околността се намират ценни за страната маршрути, които свързват дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното крайбрежие на Черноморието със западните български земи.
Според откритото от археолозите, на мястото е имало заселници още през 12 век пр.н.е. Смята се, че първите жители били траките, може би племето гети. Това, разбира се, не е сигурно. Около 1200 г. пр.н.е. построяват първото поселение, което първоначално не е било укрепено. Всъщност Шуменската крепост датира от времето на Приамова Троя. Смята се, че около V век пр.н.е. е била построена крепостна стена – за жалост времето не я е пощадило и днес тя не съществува.
Когато през 15 г. римляните завладели днешната територия на Дунавската равнина, Шуменската крепост преминала в тяхна власт, изпълнявайки военна функция – според недоказана теория, тогава крепостта е приела името Даусдава. Интересно, нали? Тъй като римляните се славят като едни от най-добрите майстори на своето време, не е изненада, че и това владение е било повлияно от тяхната култура – те построили нова стена със спойка от хоросан и с кули – едната била правоъгълна, а другата имала U-образна форма. При появата на готите около 250 г. твърдината била разрушена. Но не за дълго – скоро отново била възстановена.
След разделението на Римската империя през 395 година, Източната империя позната като Византия, получила всички български земи – тогава започнало и изграждането на нова стена, която имала петоъгълни кули с цел по-голяма защита в случай на обстрел с каменометни машини. Това бил интересен период за Шуменската крепост – някак тя станала важен производителен и търговски център. Откритите монети от ранновизантийският период – 158 на брой, свидетелстват, че жителите на града са осъществявали търговски обмен с други краища на империята. За жалост след този подем на града, слънцето отново залязло при появата на варварските нашествия през втората половина на V до средата на VII век – благодарение на тях, античният град бил обезлюден и напълно разрушен. Чак при появата на Аспаруховите българи през 680 – 681 г. районът на крепостта станал част от територията на Първата българска държава. Ах, тези българи…
През VIII век на мястото на унищожената късноантична крепост се появили жилища подобни на землянките. Така постепенно селището отново започнало да се развива като крепост през ІХ-Х век. След намесата на българите само някои от кулите били променени – вече имали формата на триъгълник. През IX в. твърдината отново станала важен център – била построена цитадела, където управителите на града можели спокойно да пребивават. Смята се, че името на града дошло през този период. Тъй като крепостта се намирала до българските столици Плиска и Велики Преслав, играела важна военна роля по времето на Първата българска държава, въпреки че им отстъпвала по икономическо влияние.
Набезите срещу крепостта продължили – през 1001 г. Шуменската крепост отново паднала под властта на византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век била разрушена от печенегите, но след време отново бива възстановена.
След освободителното въстание на братята Асен и Петър през 1185 и последвалият период на Втората българска държава, Шумен станал един от най-процъфтелите градове в Средновековна България. Развили се земеделието, каменоделството, грънчарството (най-вече сграфито-керамика), металообработването. По времето на цар Иван Александър е имало монетарница. Свидетел за важността на крепостта било посещението на цар Иван Шишман.
Османските войски превзели крепостта през 1388 година – по време на похода на великия везир Али паша срещу Североизточна България. При провеждането на археологически разкопки не били открити никакви признаци от разрушения от това време, а дори обратното – османският пласт плътно покрива този от Втората българска държава – от тук възниква и теорията, че може би крепостта не се е съпротивлявала срещу османското нашествие. Възможно ли е?
Краят на крепостта дошъл през 1444 година – годината на последния кръстоносен поход, когато войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и яростният отпор от страна на малкия османски гарнизон, я опожарили, след което последвало пълното и разрушаване.
Нека ви разкажа малко за историческото значение на крепостта. Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е част от Стоте национални туристически обекта. Има дори и музей. Шуменската крепост е една от най-добре проучените български археологически паметници. Проведените разкопки в периода 1957 – 1987 година били под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес познат като Регионален исторически музей). По време на разкопките са открити три стени – римска, ранновизантийска и от Втората българска държава, с отличителни за периода кули. Част от откритието била ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), както и цитадела. Някои от най-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, разказващ за посещението му в Шумен; надписът на „Остро… богоин“, който според Вера Антонова е първият надпис на кирилица в България; неизяснена по произход плочка с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман?); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от различни епохи.
Открити са разнообразни накити и многобройни предмети на християнския култ като обеци, пръстени, гривни, кръстове, църковна утвар, повечето направени от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, които са изработени от благородни метали като сребро и злато.
Автор: Божидара Иванова
