background img
февр. 17, 2019
590 Views

Средновековни български крепости: Шуменската крепост

Автор:

Шуменската крепост е разположена на 2 километра западно от град Шумен, в частност в Шуменското плато. В района на Шумен, крепостта е позната и като Старият град.

В околността се намират ценни за страната маршрути, които свързват дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното крайбрежие на Черноморието със западните български земи.

Изглед от Шуменската крепост. Снимка: Уикипедия

Според откритото от археолозите, на мястото е имало заселници  още през 12 век пр.н.е. Смята се, че първите жители били траките, може би племето гети. Това, разбира се, не е сигурно. Около 1200 г. пр.н.е. построяват първото поселение, което първоначално не е било укрепено. Всъщност Шуменската крепост датира от времето на Приамова Троя. Смята се, че около V век пр.н.е. е била построена крепостна стена – за жалост времето не я е пощадило и днес тя не съществува.

Когато през 15 г. римляните завладели днешната територия на Дунавската равнина, Шуменската крепост преминала в тяхна власт, изпълнявайки военна функция – според недоказана теория, тогава крепостта е приела името Даусдава. Интересно, нали? Тъй като римляните се славят като едни от най-добрите майстори на своето време, не е изненада, че и това владение е било повлияно от тяхната култура – те построили нова стена със спойка от хоросан и с кули – едната била правоъгълна, а другата имала U-образна форма. При появата на готите около 250 г.  твърдината била разрушена. Но не за дълго – скоро отново била възстановена.

Шуменската крепост. Снимка: Уикипедия

След разделението на Римската империя през 395 година, Източната империя позната като Византия, получила всички български земи – тогава започнало и изграждането на нова стена, която имала петоъгълни кули с цел по-голяма защита в случай на обстрел с каменометни машини. Това бил интересен период за Шуменската крепост – някак тя станала важен производителен и търговски център. Откритите монети от ранновизантийският период – 158 на брой, свидетелстват, че жителите на града са осъществявали търговски обмен с други краища на империята. За жалост след този подем на града, слънцето отново залязло при появата на варварските нашествия през втората половина на V до средата на VII век – благодарение на тях, античният град бил обезлюден и напълно разрушен. Чак при появата на Аспаруховите българи през 680 – 681 г. районът на крепостта станал част от територията на Първата българска държава. Ах, тези българи…

Шуменската крепост през 1981 г. (въздушна снимка). Снимка: Уикипедия

През VIII век на мястото на унищожената късноантична крепост се появили жилища подобни на землянките. Така постепенно селището отново започнало да се развива като крепост през ІХ-Х век. След намесата на българите само някои от кулите били променени – вече имали формата на триъгълник. През IX в. твърдината отново станала важен център – била построена цитадела, където управителите на града можели спокойно да пребивават. Смята се, че името на града дошло през този период. Тъй като крепостта се намирала до българските столици Плиска и Велики Преслав, играела важна военна роля по времето на Първата българска държава, въпреки че им отстъпвала по икономическо влияние.

Набезите срещу крепостта продължили – през 1001 г. Шуменската крепост отново паднала под властта на византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век била разрушена от печенегите, но след време отново бива възстановена.

Изглед от Шуменската крепост. Снимка: Уикипедия

След освободителното въстание на братята Асен и Петър през 1185 и последвалият период на Втората българска държава, Шумен станал един от най-процъфтелите градове в Средновековна България. Развили се земеделието, каменоделството, грънчарството (най-вече сграфито-керамика), металообработването. По времето на цар Иван Александър е имало монетарница. Свидетел за важността на крепостта било посещението на цар Иван Шишман.

Османските войски превзели крепостта през 1388 година – по време на похода на великия везир Али паша срещу Североизточна България. При провеждането на археологически разкопки не били открити никакви признаци от разрушения от това време, а дори обратното – османският пласт плътно покрива този от Втората българска държава – от тук възниква и теорията, че може би крепостта не се е съпротивлявала срещу османското нашествие. Възможно ли е?

Краят на крепостта дошъл през 1444 година – годината на последния кръстоносен поход, когато войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и яростният отпор от страна на малкия османски гарнизон, я опожарили, след което последвало пълното и разрушаване.

Изглед от Шуменската крепост. Снимка: Уикипедия

Нека ви разкажа малко за историческото значение на крепостта. Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е част от Стоте национални туристически обекта. Има дори и музей. Шуменската крепост е една от най-добре проучените български археологически паметници. Проведените разкопки в периода 1957 – 1987 година били под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес познат като Регионален исторически музей). По време на разкопките са открити три стени – римска, ранновизантийска и от Втората българска държава, с отличителни за периода кули. Част от откритието била ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), както и цитадела. Някои от най-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, разказващ за посещението му в Шумен; надписът на „Остро… богоин“, който според Вера Антонова е първият надпис на кирилица в България; неизяснена по произход плочка с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман?); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от различни епохи.

Открити са разнообразни накити и многобройни предмети на християнския култ като обеци, пръстени, гривни, кръстове, църковна утвар, повечето направени от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, които са изработени от благородни метали  като сребро и злато.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title