февр. 11, 2019
779 Views

Най-значимите открития на 2018 година (II част)

Автор:

Продължаваме с втора част на нашата класация на най-важните и значими научни постижения и открития, случили се през изминалата 2018 година. Ето ги и тях:

ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

 

Изкуствен мозък прояви човешка активност


В лабораторен мини-мозък бяха регистрирани мозъчни вълни, които си приличат с човешките, при това съвсем спонтанно. Проучването е на учените от Калифорнийския университет в Сан Диего. Те все още не знаят какво е предизвикало подобни вълни в изкуствения мини-мозък. Органоидите, познати като мини-мозъци са триизмерни структури от ембрионални стволови клетки. С помощта на подобни клетки вече са били създавани миниатюрни версии на очи, черен дроб, черва, бъбреци, простата и други органи. Мозъкът обаче е нещо сложно – никой не знае как възниква човешката мисъл, а за ранните периоди на формиране на мозъка у ембрионите и плода в матката не се знае много. По темата възникнаха много въпроси, а екипът от Сан Диего се надява да успее да намери отговор на всеки един от тях.

 

Първото бебе от еднополова двойка бозайници


Роди се първият здрав бозайник, “заченат” от еднополова двойка. Проведеният експеримент е дело на учени от Китайската академия на науките. Полученото здраво поколение мишки има две майки. За модификацията е използвана вече познатата технология CRISPR, редактирала част от ДНК-то на едната майка. Подобен експеримент бил проведен и при поколение мишки с двама бащи. Там обаче било по-трудно. Засега поколенията на мишките с две майки са здрави и без никакви мутации и заболявания. Някои от тях даже си имат собствени здрави поколения.

 

Свързаха три мозъка в мрежа
Мозъците на трима доброволци били свързани от учени от университета “Вашингтон” в Сиатъл. Това им позволило да си разменят мисли и команди. Интерфейсът е познат като BrainNet, но все още не е разработен. Андреа Сток ръководи екипът, който изолирал участниците един от друг. Те са си разменяли мисли, по време на игра на Тетрис. Двама от участниците имали екипировка за EEG. Те изцяло виждали екрана и просто трябвало да изпращат “команди” за завъртане на фигурките към третия доброволец, който виждал само горната част на екрана, откъдето идват фигурките. Изследователите са на мнение, че технологията лесно може да се мащабира – като се увеличат разстоянието и броя участници.

 

Пирамидите в Гиза концентрират електромагнитни вълни


Учените от университета ИТМО в Санкт Петербург и Laser Zentrum в Хановер достигнаха до извода, че египетските пирамиди излъчват електромагнитна енергия в своите кухини. Най-изучавана била Хеопсовата пирамида в Гиза, защото в нея частиците разсейват радио вълните резонантно. Пирамидата има способността да концентрира електромагнитна енергия във вътрешните си камери, както и в помещенията, които съдържат останките на Фараона Хуфу и неговата съпруга. Полина Капитанова от ИТМО казва: “Може би създаването на пирамидални наночастици, изградени от материал с подходящите електромагнитни свойства ще доведе до появата на по-ефективни соларни панели или дори рутери”.

ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

Разпадането на Хигс бозона


През 2018г., учени от ЦЕРН наблюдаваха разпадане на Хигс бозон на дънни кварки за пръв път. Специалистите от екипите “Атлас” и “Си ем ес” най-сетне успяха да наблюдават разпадането на елементарните частици на откритата преди шест години частица. Те са известни под името дънни кварки. Опитите се проведоха на Големия адронен колайдер. Хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса и на дънния кварк, се потвърди. ЦЕРН припомниха на пресслужба, че според Стандартния модел на физиката на частиците, разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото явление (при 60 процента от случаите). Предположението трябваше да се провери заради потвърждаването на Стандартния модел.

 

Антиматерия в ураганите

theatlantic.com/infocus/2011/08/hurricane-irene/100138/

Учени от Калифорнийския университет в Санта Крус успешно идентифицираха поток позитрони, възникнал в центъра на силния ураган Патрисия. Въпросната антиматерия, се е образувала в атмосферата благодарение на гама изригванията на Земята. Мексико беше връхлетян от ураганът Патрисия през октомври 2015 г. Този ураган остана в историята като най-силният в западното полукълбо. Мълниите във вътрешността на силните урагани могат да генерират електрически полета, което води до ускоряването на електроните. След това образуваният поток позитрони, се насочва към земната повърхност. Това продължава няколко милисекунди. На височина от 2,5 километра е регистриран поток от гама изригвания на позитрони. Според тях частиците антиматерия могат да стигнат до височина 1,5 километра. Така ако в планините се инсталират детектори, те ще могат да бъдат засечени.

 

Паметта вече може да се трансферира


Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) успели да трансферират паметта на един морски охлюв на друг. Това станало чрез инжекция, която съдържала специфични рибонуклеинови киселини (РНК). Според учените спомените се пазят в ядрата на невроните, където се активират определени гени и се синтезират необходимите рибонуклеинови киселини.

 

Опитомяването е просто ген
Експериментът свързан с гените на опитомяването започнал преди 60 години. Генът е известен като SorCS1 и рефлектира на животните като ги прави по-покорни и податливи на контрол. Началото на експеримента се слага в Съветския съюз, но краят е в САЩ, когато учените открили ген, който намалявал агресивността и увеличавал приемането на команди. Учени от Университета на Илинойс разкриват, че повечето опитомени животни притежават SorCS1.

 

Мозъкът на мишка беше хакнат
Южнокорейски екип успял да “хакне” управлението на импулсите на главния мозък на мишките и започнал да им нарежда какво да правят. В определени части на мозъка на мишките били задействани определени импулси чрез имплант и управление с оптични влакна. На гризачите им било наредено да започнат да се интересуват от храна и чифтосване. Също така невробиолозите успели да “отключат” страха на опитните мишки. Така чрез микрочипове в бъдеще ще могат да бъдат създадени контролируеми животни-киборги. Дали това е добра идея обаче не се знае.

Автор: Божидара Иванова

ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

Категория:
Космос · Наука · Технологии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title