Когато говорим за големи индустриални катастрофи, няма как да не се сетим за огромният взрив в Бейрут, при който 2750 тона амониев нитрат станаха причина за тотално унищожение на голяма част от инфраструктурата на града в района на пристанището, както и за стотиците отнети животи.
На практика, това не е първата значима катастрофа, с участието на опасното вещество. През 1947 г. в Тексас Сити на 16 април в пристанището на града, в залива Галвестън се е случило подобно нещастие. Запознати твърдят, че това е била най-смъртоносната индустриална авария в историята на Съединените щати и една от най -големите в историята неядрените експлозии.
На 16 април 1947 г. се разразява пожар на борда на регистрирания във Франция кораб Грандкамп, акостирал в пристанището. Заради пожара се взривил опасният му товар от около 2300 тона амониев нитрат. Задействала се смъртоносна верижна реакция от пожари и експлозии по околните кораби и близки съоръжения, в които се съхранявал петрол. В крайна сметка взривът на амониевия нитрат убива повече от 560 души, включително всички пожарникари от пожарната на Тексас Сити, без един.
Бедствието е последвано от първото дело по групов иск срещу правителството на САЩ, от името на 8 485 жертви.
Грандкамп бил наскоро реконструираният 133-метров кораб Либърти. Оригиналното му име било Бенджамин Р. Къртис. Заедно с амониевата селитра, много често срещан товар в открито море, корабът превозвал и боеприпаси за стрелково оръжие, машини и бали сезал. Друг кораб, Хай Флайър, акостирал на пристанището на около 200 м от Грандкамп. Хай Флейър превозвал допълнително 872 тона амониев нитрат и 1600 тона сяра. Амониевият нитрат в двата кораба и торът в съседния склад били предназначени за износ за земеделски производители в Европа. Грандкамп пристигнал от Хюстън, където пристанищната администрация не разрешавала товаренето на амониев нитрат.
На 16 април 1947 г., около 8:00 ч. сутринта, в товарния отсек на Грандкамп е забелязан дим, докато корабът все още акостирал. През следващия час опитите за потушаване или контролиране на огъня били неуспешни, тъй като всеки опит за гасене предизвиквал червено сияние.
Малко преди 9:00 ч. капитанът заповядал на хората си да пуснат пара в трюма. Това бил познат метод, при който парата се използва за гасене на пожари, за да се запази товара. Това не било никак ефективно, тъй като амониевият нитрат е окислител и неутрализира свойства на парата да гаси огъня. Парата вероятно е допринесла за усилване на пожара, превръщайки амониевия нитрат в азотен оксид, като същевременно увеличава и без това силната топлина в трюма на кораба.
Огънят привлякъл множество зрители по бреговата линия, които вярвали, че са на безопасно разстояние. В крайна сметка налягането на парата вътре в кораба избило люковете и навън излязъл жълто-оранжев дим. Този цвят е типичен за изпаренията на азотния диоксид. Необичайният цвят на дима привлякъл още повече наблюдатели. Те си спомнят, че водата около акостиралия кораб кипяла от горещината, а пръскащата вода, докосвайки корпуса, се изпарявала във въздуха. Товарът и палубата започнали да се издуват от нарастването на налягането на парата вътре.
В 9:12 ч. корабът се взривил, причинявайки големи разрушения и щети в цялото пристанище. Адският взрив предизвикал вълна, която се усетила на около 160 км от бреговата линия на Тексас. Взривът изравнил със земята близо 1000 сгради на сушата. Експлозията унищожила заводът на Monsanto Chemical Company и довела до запалване на рафинерии и химически резервоари, разположени на първа линия. Падащите бали горящ канап от корабния товар допринесли допълнително за големите щети. Два самолета, които се използвали за разглеждане на забележителности, летящи наблизо, били свалени. На 16 мили от взрива половината от прозорците в Галвестън били изпотрошени. Експлозията вдигнала във въздуха почти 5760 тона от корабната стомана, една част дори със свръхзвукова скорост.
Според официалните данни жертвите достигат 567, в това число всички членове на екипажа, останали на борда на Grandcamp. Всички, с изключение на един член на 28-членната доброволна пожарна служба в Тексас Сити, загинали при първоначалната експлозия на доковете, докато се борели с пожара на кораба. Тъй като в Тексас Сити бушували пожари, помощта от други райони не успяла да достигне до мястото на бедствието.
Първият взрив запалил амониевия нитрат в близкия товарен кораб Хай Флайър. С часове екипажите се опитвали да отрежат котвата на кораба, за да го преместят, но без успех. Повече от 5 часа дим излизал от трюма и около 15 часа след експлозиите на борда на Грандкампл, Хай Флайър експлодирал, разрушавайки акостиралия наблизо Уилсън Б. Кийн, убивайки още двама души и увеличавайки щетите на пристанището и по другите кораби с летящи шрапнели и горящ материал. Едно от витлата на Хай Флайър било взривено и впоследствие открито на близо една миля навътре в океана. Сега е част от мемориален парк и се намира близо до котвата на Грандкамп. Витлото е напукано на няколко места и от едното острие липсва голямо парче.
Причината за първоначалния пожар на борда на Грандкамп никога не била установена. Може да е започнало от изхвърлена цигара предишния ден, което означава, че корабният товар е тлеел през цялата нощ, а пожарът е бил открит сутринта в деня на експлозията.
Катастрофата в Тексас Сити логично се счита за най-тежката индустриална авария в американската история. Свидетелите сравняват ситуацията със сравнително скорошните картини на въздушната атака на Бари през 1943 г. и огромната разруха след пускането на атомната бомба в Нагасаки.
От загиналите са идентифицирани 405 тела, а 63 никога не са били разпознати. Останките им се намират в мемориално гробище в северната част на Тексас Сити близо до езерото Мойсей. 113 души се смятат за безследно изчезнали, тъй като не са били открити части, които биха могли да бъдат идентифицирани. В това число влизат пожарникарите, които са били на борда на Grandcamp, когато е експлодирал. Съществуват спекулации, че има още стотици убити, но не са влезли в статистиките като посетителите на моряците, нелегални работници и техните семейства и незаписаните пътници. Но имало и някои оцелели сред хората, намиращи се на около 21 метра от пристанището. Телата на жертвите бързо напълнили местната морга. Някои от телата били оставени в сградата на местната гимназия за идентифициране от семействата или приятелите.
Повече от 5000 души били ранени, а 1784 приети в 21 областни болници. Повече от 500 къщи били унищожени и стотици повредени, оставяйки 2000 човека без дом. Морското пристанище било унищожено и много предприятия били разрушени или изгорени. Над 1100 превозни средства са повредени и 362 товарни вагона са унищожени. Имуществените щети се изчисляват на 100 милиона долара, еквивалентни на 1,1 милиарда долара сега.
Бедствието привлича вниманието на националните медии, като предложения за помощ идват от цялата страна. Били създадени няколко фонда за събиране на дарения. В рамките на дни след бедствието големи компании, загубили съоръжения при експлозиите, обявили плановете си за възстановяване в Тексас Сити и в някои случаи за разширяване на дейността си. Някои компании приложили политики за задържане на всички почасови работници, които преди това са работили в разрушените съоръжения, с планове да ги използват при възстановяването. Оценките на разходите за индустриална реконструкция се изчислявали на приблизително 100 милиона щатски долара или 1,15 милиарда долара днес.
Автор: Десислава Михалева
