Когато на 20 ноември 1805 г. Наполеон разгромил съюзническата руско-австрийска армия при Аустерлиц, това оставило мрачно петно върху репутацията на оръжието, прославено с победите на Суворов, Потьомкин и Румянцев.
Светла следа на този фон бил подвигът на руската гвардейска кавалерия – кавалергардите, които спасили елитния лейб-гвардейски (придружаващ монарха) Семьоновски полк от неизбежна гибел; иначе щял да бъде унищожен от вражеската конница. Това бойно кръщението на най-младият тогава руски кавалерийски полк било само началото на кървавия, но славен път на кавалергардите.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Vozvrashtenie_russkih_kavalergardov_kartina_N.S._Samokisha-710x463-1.jpg)
Наполеон провел блестяща кампания през следващата 1806 г., като напълно разгромил Прусия. Англия се криела зад Ламанша – така руският император Александър I трябвало на практика сам да воюва срещу императора на Франция. Резултатът от жестоката битка между руси и французи при Прейсиш-Ейлау на 7-8 февруари 1807 г. не дал решаващо превъзходство на никоя от страните, въпреки 50 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали – и едните, и другите заявили, че са победители. Войната продължила. През февруари 1807 г. от Санкт-Петербург към фронта тръгнала руската гвардия, която се била възстановила от загубите в кампанията през 1805 г. Сред гвардейците били и кавалергардите.
Руското командване все пак се грижело за гвардията – до края на май корпусът на цесаревича (престолонаследника) Константин не участвал в битките. На 29 май при Хайлсберг руската армия едва не била разбита от яростните атаки на французите – цял ден Мюра и самият Наполеон хвърляли все нови и нови сили в атаката, но така и не успели да пробият руската отбрана. В сражението се отличил, както и при Аустерлиц, граф Фьодор Петрович Уваров – командир на Кавалерийския полк; всъщност, при Хайлсберг той командвал цялата руска кавалерия.
Самите кавалергарди, както подобава на придворна охрана, всъщност не участвали в битката въпреки, че нямали търпение да се бият. И ако битката при Хайлсберг донесла на командира на кавалергардите заслужена слава (Уваров вече бил генерал-адютант на самия император), то цесаревичът Константин си спечелил само срам и презрение. Проблемът бил, че в навечерието на битката той командвал цялата гвардия – и наредил да изпратят знамената на най-славните руски кавалеристи (кавалергардите и Конния полк) в тила, за да не бъдат пленени от врага. Така полковите щандарти се озовали на повече от сто километра от бойното поле – това с основание било оценено от офицерите като акт на малодушие, особено след като самият престолонаследник изоставил войниците си точно преди битката.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Kirasa_oficerskaja_Kavalergardskogo_polka_1880-710x935-1.jpg)
В грандиозното сражение при Фридланд на 2 юни, което се превърнало в заключителен акт на кампанията през 1807 г., Кавалергардският полк не участвал. Само командирът на полка, неговите адютанти и малък отряд кавалергарди влезли в битката, в която руската армия се озовала в изключително трудно положение.
Отличилите се кавалергарди били наградени според заслугите им: учреденият през през февруари 1807 г. „Знак за отличие на Военния орден“ (прочутият Георгиевски кръст или „Войнишкият Георгий“) номер 1 бил връчен на адютанта на Уваров, подофицерът от Кавалергардския полк Митюхин – наградените с кръстове №2 и № 4 били удостоени с честта да бъдат приети в полка. Останалите кавалергарди, които гледали тази битка отдалече, все пак успели да се отличат, макар и не на бойното поле.
Александър I решил да сключи мир, предложен от Наполеон. На 13 юни върху сал в средата на река Неман се състояла известната среща при Тилзит между руския и френския императори.
Александър I бил придружен от ескадрон кавалергарди като лична охрана, а сред съветниците на императора бил командирът на полка граф Уваров. Мирът скоро бил сключен, войната приключила. На 24 август 1807 година руската гвардия тържествено влязла в Санкт-Петербург.
Между другото, конните гвардейци си спечелили славата и на столични любовчии. Апогей на техните легендарни любовни успехи станала историята на щаб-ротмистър Охотников. Младият придворен офицер се влюбил не в кого да е – а в самата императрица Елизавета Алексеевна. Злите еици твърдели, че тя не само му отвърнала с взаимност, но и му родила дъщеря Елизавета. Но момиченцето скоро умряло, а на 4 октомври 1806 г. „руският Бъкингам“ бил смъртоносно ранен, докато излизал от театър. Плъзнал слух – че организатор на убийството е цесаревичът Константин, което допълнително усложнило и без това трудните отношения между наследника и придворната гвардия.
Сключването на мир означавало не само края на войната, но и началото на промени в армията, които засегнали и гвардейците. Били въведени еполетите и приети нови правила за военен поздрав (запазени в общи черти и до днес). Буквално в навечерието на войната от 1812 г. на кавалергардите били върнати стоманените кираси (нагръдни брони), които някога били неразделна част от екипировката на тежката кавалерия.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Chevaliers_Gardes_1812-2-710x852-1.jpg)
Организацията на самата тежка кавалерия също се променила: през 1811 г. кирасирските полкове се обединили в две дивизии, а двата гвардейски полка били включени в 1-ва кирасирска дивизия. Освен това, оттогава гвардейските полкове от тежката кавалерия се попълвали с най-високите и представителни войници от армейските кавалерийски полкове.
Сред офицерите-кавалергарди били великолепни дуелянти, отчаяно смели храбреци и светски лъвове: братът на Денис Давидов – Евдоким, брат на загиналия при Аустерлиц герой Карл Левенволд, италианецът Рудолф де Местр, бъдещият гръцки революционер Ипсиланти. Общо, когато Кавалергардският полк тръгнал за Отечествената война на 17 март 1812 г., в него имало 954 души, сред тях 60 офицери, 90 подофицери и 690 редници.
Малцина от тях ще оцелеят през тази страшна и велика година.
–