Когато на 20 ноември 1805 г. Наполеон разгромил съюзническата руско-австрийска армия при Аустерлиц, това оставило мрачно петно върху репутацията на оръжието, прославено с победите на Суворов, Потьомкин и Румянцев.
Светла следа на този фон бил подвигът на руската гвардейска кавалерия – кавалергардите, които спасили елитния лейб-гвардейски (придружаващ монарха) Семьоновски полк от неизбежна гибел; иначе щял да бъде унищожен от вражеската конница. Това бойно кръщението на най-младият тогава руски кавалерийски полк било само началото на кървавия, но славен път на кавалергардите.
Наполеон провел блестяща кампания през следващата 1806 г., като напълно разгромил Прусия. Англия се криела зад Ламанша – така руският император Александър I трябвало на практика сам да воюва срещу императора на Франция. Резултатът от жестоката битка между руси и французи при Прейсиш-Ейлау на 7-8 февруари 1807 г. не дал решаващо превъзходство на никоя от страните, въпреки 50 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали – и едните, и другите заявили, че са победители. Войната продължила. През февруари 1807 г. от Санкт-Петербург към фронта тръгнала руската гвардия, която се била възстановила от загубите в кампанията през 1805 г. Сред гвардейците били и кавалергардите.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
